Хирзутизъм

Прекомерното окосмяване (хирзутизъм) е състояние при жените, свързано с налична хиперандрогенемия (повишено ниво на андрогени) или повишена чувствителност на космените фоликули към нивото на циркулиращите андрогени в кръвта. Космите обикновено са тъмни и гъсти, и се появяват на необичайни за жените места, като например на гърдите, лицето и гърба.

Преди пубертета цялото тяло е покрито с фини, светли косми. След настъпването му, под действие на андрогените, на определени места от тялото - подмишници, гениталии - космите се пигментират, задебеляват, удължават. Изразеността на това така наречено "адренархе", е индивидуална особеност, зависима и от интензивността на андрогенните рецептори в космените фоликули.

В условията на хиперандрогенемия, повече косми при жената се превръщат в терминални и то с характера на мъжки тип окосмяване. Това прави хирзутизма различен от хипертрихозата, където повишеното окосмяване е генерализирано, не е зависимо от хормоналния статус и не се повлиява от антиандрогенното лечение.

При жените андрогенни хормони се произвеждат от яйчниците и от надбъбречните жлези. От първите се освобождава предимно тестостерон, докато надбъбрекът е основен източник на андростендион и дехидроепиандростендион (ДХЕАС). С помощта на ензима 5α-редуктаза тестостеронът в кожата се превръща в дехидротестостерон.

За оценяване степента на хирзутизма е създадена точкова система (Ferriman-Gallwey е една от най-използваните с 11 зони), която прави тази задача по-малко субектива. Тя характеризира количеството, гъстотата, морфологията на космите в областта на горната устна и брадата, гърдите, горната и долната част на корема, както и горната и долна част на гърба, считани за андроген-зависими зони, както и мишница, бедро, наричани още андроген-зависими зони.

Трябва да се знае, че клинично проявеният хирзутизъм не е пропорционален на хормоналният дисбаланс. При умерен хирзутизъм се смята, че половината от случаите се дължат на повишена чувствителност на космения фоликул към хормоните, определена от функционалната активност на 5α-редуктазата и афинитета към рецепторите. Това е причината и за локално интензифициране на окосмяването.

Симптоми:

При хиперандрогенемия, освен промените в окосмяването, се наблюдават още омазняване на кожата, себорея, акне и тези оплаквания често са свързани с хиперадрогения от овариален (яйчников) произход. Освен това скокът в нивото на андрогенните хормони е свързан и с възможни белези на вирилизация (белези от мъжки тип), които активно трябва да се търсят. Такива са загрубяването на гласа, промени в мускулната маса, уголемен клитор, опадане на косата по мъжки тип, промени в поведението (повишено либидо, агресивност). Нарушава се менструацията.

Идиопатичният хирзутизъм и случаите на поликистозен овариален синдром обикновено дебютират в пубертета. В по-късна възраст и особено при случаи на бърза прогресия на окосмяването е по-вероятно да се касае за андроген продуциращ тумор.

Хипертрихозата е състояние, различно от хирзутизма. Тя се изразява в повишено окосмяване независимо от андрогенната чувствителност, с различна характеристика на космите от тази при хирзутизма – светли, тънки, фини, а не тъмни, дебели и по-дълги, описани по-горе.

Причини:

Около половината от жените с хирзутизъм имат високи нива на мъжкия полов хормон, наречени андроген. Тези високи нива могат да бъдат причинени от:

• Поликистозен овариален синдром (ПОС), който може да причини и безплодие.
• Тумори в надбъбречните жлези и яйчниците.
• Болестта на Кушинг.
• Медикаменти, които биха могли да предизвикат растежа на космите.
• Анаболни стероиди.
• Даназол, който се използва за лечение на ендометриоза.

Жените с хирзутизъм понякога имат нормални нива на мъжки хормони. Ако не се намери основното заболяване, тогава лекарите не знаят какво причинява хирзутизъм.

Причината за повишаване нивото на андрогенните хормони най-често (95%) е свързано със синдрома на поликистозни яйчници. При него се наблюдават и промени в месечния цикъл, инфертилитет, централен тип затлъстяване и белези на инсулинова резистентност.

Други причини освен тази са с много по-ниска честота. Такива са андроген-продуциращи тумори на яйчниците или надбъбрека, вродена надбъбречна корова хиперплазия.

Хормонален дисбаланс може да бъде установен и при други ендокринни заболявания, като хиперпролактинемия, синдром на Къшинг, акромегалия, тиреоидна дисфункция и др. Затлъстяването, напредването на възрастта могат да бъдат придружени от повишаване на окосмяването поради намаляване на секс-хормон-свързващия глобулин и повишаване нивото на свободния тестостерон в кръвта.

Спирането на контрацептиви може да бъде придружено от повишено окосмяване поради прекратяване на антиандрогенния ефект, присъщ на медикаментите.

Диагностициране:

При изключване на друга етиология, хирзутизмът се приема за идиопатичен. При тези случаи андрогенните хормони са нормални. Както беше споменато се приема, че най-вероятно се касае за повишена чувствителност на андрогенните рецептори в космения фоликул или повишена активност на 5-алфа-редуктазата, преработваща хормона тестостерон до по-активния му метаболит.

Обезпокоителен е средно до тежко изразения хирзутизъм, както и бързите темпове на прогресия или случаите на асоцииране с други от споменатите белези на синдрома на поликистозни яйчници. Необходимо е първоначално изследване на нивото на тестостерона и насочено търсене на причината при установено високо ниво – чрез лабораторни хормонални изследвания - Тестостерон, ДХЕА-С, 17-алфа хидрокси-прогестерон.

Тестостеронът е основният андорегенен хормон у жената и поради свързването му в кръвта със секс-хормон-свързващ глобулин активната му компонента е много малка. Затова в случаите на хиперанрдогенемия и хиперандрогенизъм е удачно едновременното изследване и на секс-хормон-свързващ глобулин.

Дехидроепиандростендион сулфатът (ДХЕА-С) и 17-алфа хидоркси прогестерон са хормони, с преимуществено адренална секреция. Увеличаването им в серума насочва към надбъбречен произход на хиперандрогенемията. Динамични тестове със стимулация със синтетичен адренокортикотропен хормон и потискане с дексаметазон допълнително хвърлят яснота за нарушенията на хормоносинтезата при вродената надбъбречна корова хиперплазия.

Други хормонални изследвания в диференциално-диагностичен план са фоликулостимулиращ хормон и лутеинизиращ хормон, променени при едно от най-честите заболявания, провокиращи хирзутизъм – поликистозния овариален синдром. Допълнително по тях може да се съди за хипогонадизъм.

Пролактинът се оценява за изключването на пролактин-секретиращи тумори на хипофизата, провокиращи хипогонадизъм (потискане на половата ос).

Изследване на кръвната захар, въглехидратния толеранс и инсулинова резистентност са оправдани отново в случаите със синдром на поликистозните яйчници.

Други хормони като кортизол, тиреоидни, соматотропен хормон се включват в диагностичния план при придружаващи клинични и лабораторни съмнения за повишената им синтеза.

Необходими образни изследвания са ултразвук на яйчници и надбъбречните жлези. За последните обаче много по-информативни са компютърна томография или ядреномагнитен резонанс. Последните са средство на избор и при оценка наличието на формации в хипофизната жлеза.

Лечение:

Лечението на хирзутизма съчетава медикаментозни и директни подходи. Фармакологичните средства за борба с хирзутизма целят намаляване нивото на циркулиращите андрогени и потискане тяхното действие. Известно е, че развитието на космения фоликул е продължително и за да преценим ефекта от каквато и да е медикаментозна намеса , обичайно като монотерапия, са необходими поне 6 месеца.

Оралните противозачатъчни средства включват в състава си етинил естрадиол в комбинация с прогестин. Част от последните биват производни на тестостерона, което предполага известна проандрогенна активност, отразявана в лабораторните показатели. Други, като ципротерон ацетатът и дроспиренонът нямат такава структура и играят анти-андрогенна роля. Оралните контрацептиви потискат андрогенемията по сложен механизъм. Те потискат действието на лутеинизиращ хормон (ЛХ), повишават нивото на секс-хормон свързващия глобулин, като по този начин свободните андрогени, които са и биологично активни, се понижават. Също се потиска освобождаването на андрогени от надбърека, потиска се и тяхната функция в периферията – т.е. на ниво фоликул. Допълнителна е ползата и от контрол въхру менструацията и нежелана бременност.

Антиандрогените са няколко вида. Спиронолактонът блокира андрогенното действие на периферно ниво – потиска ензима и инхибира рецепторите. Като калий-съхраняващ диуретик, може да има и някои странични ефекти, които трябва да бъдат предвидени преди началото на лечението. Ципротерон ацетатът действа както на периферно, така и на централно ниво – потиска гонадотропните хормони, основно лутеинизиращия хормон, както и самите андрогени. Дросперинонът е антиандроген с по-слаба активност. Достъпни са и други видове медикаменти, показани при хирзутизъм. Специалисти смятат, че прилагани под формата на локални средства, като кремове например, антиандрогените нямат особено изразена ефективност.

В терапията на хирзутизма се обсъжда и приложението на медикаменти, повишаващи инсулиновата чувствителност. Има данни, че хиперинсулинемията е свързана и с хиперандрогенемията. Провеждани са клинични проучвания за ефективността на метформина и тиазолидиндионите, притежаващи различен механизъм на действие. Статистически по-значими са резултатите, получени при изследването на втората група медикаменти, но следва да се има предвид, че те се характеризират и с ред странични ефекти и противопоказания що се отнася до прилагането им при диабетици. При жени с хирзутизъм, при които няма диабет и свързаните с него рискови фактори, ползата от употребата им е все още непрецизирана.

Глюкокортикоидите намират приложение при вродената надбъбречна хиперплазия. Заместителното лечение на практика потиска адренокортикалния хормон от хипофизата и това ограничава производството на други метаболити в надбъбречната кора. Глюкокортикостероидите са показани при класическата форма на 21-хидроксилазен дефицит. При другите форми те не са първо средство на избор. Интересното е, че употребата им води до спад в нивото на тестостерона, а още по-изразено и на андростендиона и ДХЕАС, но това не е съпроводено с пропорционално повлияване на хирзутизма.

Аналозите на гонадотропин релийзинг хормона, прилагани по определен начин, вместо да стимулират, потискат гонадната ос и това води до снижение в ЛХ, а от там и на половите хормони. Ефективността им обаче не показва предимства пред други описани средства, освен това е скъпо струващ метод, а като прибавим и парентералното му приложение, става значително по-неудобен метод на избор. Допълнително се наблюдават рискове във връзка с естрогенния дефицит.

До проявата на достатъчно задоволителен ефект от медикаментозната терапия е възможен контрол над нежеланото окосмяване чрез директни методи за редуцирането му. Бръсненето, депилацията, в по-малка степен епилацията са със сравнително краткотраен ефект. Далеч по-задоволителни и дълготрайни са резултатите при употребата на фотоепилация или лазерепилация. Трябва да се има предвид, че тяхната ефективност е зависима от фазата на растеж на космите, поради което е възможно налагането на няколко последователи сеанса за постигането на оптимален резултат. Електролизата е нов метод за контрол над окосмяването. При нея се поставя игла в космения фоликул и се прилага електричен ток. Процедурата обаче е болезнена и отнема време, тъй като отделните косми се третират един по един.

Хранителен режим

Следните препоръки могат да помогнат на жените да поддържат нормално тегло, което на свой ред ще доведе до по-ниски нива на андрогени в организма:

• Яжте храни с антиоксиданти, като плодове (боровинки, череши и домати) и зеленчуци (тиква и чушки).
• Избягвайте рафинирани храни като бял хляб, макаронени изделия, и особено захарта.
• Яжте по-малко червено и тлъсто месо, морска риба, тофу (соево, освен ако не сте алергични), или боб, който съдържа много протеини.
• Използвайте здравословни мазнини като зехтин или растително масло.
• Намалете или спрете консумацията на трансмазнини, които се използват в готови продукти. Това са сладки бисквити, солени бисквити, кексове, пържени картофи, лучени кръгчета, понички, преработени храни и някои видове маргарин.
• Избягвайте алкохола и тютюна.
• Пийте 6-8 чаши вода на ден.
• Правете упражнения най-малко 30 минути на ден, пет дни в седмицата.

Наложете си сериозно ограничение на приеманите рафинирани въглехидрати и ги заменете с храни с нисък гликемичен индекс, като пълнозърнестите храни например. Инсулиновата резистентност също би могла да доведе до прекомерно окосмяване при жените. Ястията с висок гликемичен индекс водят до увеличаване на нивата на глюкозата в кръвта и биха могли да създадат резистентност към инсулина.

Увеличете приема на витамин В6. Той е незаменим съюзник при лечение на прекомерното окосмяване. Препоръчително е да консумирате различни риби и меса, както и безмесните източници на този витамин – зеле, банани, броколи, диня, червени чушки, моркови и домати.

Включете и естествени витамини и билкови добавки в борбата с този проблем. Имайте предвид, че витамин Е, е мощен антиоксидант, който може да блокира до известна степен активността на мъжките полови хормони в тялото.

Билколечение

Билките могат да укрепят и тонизират системите на организма. Можете да използвате билките под формата на прахообразни екстракти (капсули, прахове и чайове), глицеринови екстракти или тинктури (алкохолни екстракти). Направете чай с 1 чаена лъжичка от билката в чаша топла вода. Времето за варене е 5-10 минути за листа и цветя и 10-20 минути за корените, освен ако изрично не е посочено друго.

Следните билки са предложени за лечение на хирзутизъм, но по-голямата част от тях не са били изследвани научно. Винаги предупреждавайте лекаря си преди да приемате някаква билка, която може да повлияе на вашите хормони. Не приемайте добавки, ако сте бременна или кърмите, или ако планирате да забременеете. Жени с анамнеза за рак на гърдата, матката или рак на яйчниците или други заболявания свързани с хормони не трябва да приемат тези добавки. То трябва да става под изрично лекарско наблюдение.

• Палма-джудже (Сереноа репенс). Има анти-андрогенни ефекти, което означава, че намалява нивата на мъжките хормони в организма. Обикновено се препоръчва за лечение на синдрома на овариална поликистоза, въпреки че няма научно доказателство дали действа или не. Палмата-джудже може да увеличи риска от кървене. Ако приемате разредители на кръвта, посъветвайте се с Вашия лекар преди да консумирате тази билка. Също така кажете на Вашия лекар, ако приемате някакви медикаменти за хормони.
• Аврамовото дърво (Vitex agnus castus). Също има анти-андрогенни ефекти. Имайте предвид, че тази билка би могла да взаимодейства с някои антипсихотични лекарствени средства, както и с лекарства за болестта на Паркинсон.
• Черният кохош (Actea Racemosa). Още една билка с анти-андрогенни ефекти. Не приемайте черен кохош, ако имате заболяване на черния дроб. Черният кохош може да увеличи риска от съсирване на кръвта, така че трябва да го избягвате, ако имате нарушения на кръвосъсирването.
• Ментов чай (Mentha spicata). Приемайте по една чаша два пъти на ден. Предварително проучване е установило, че жените с хирзутизъм, които пият зелен чай от мента имат по-малко тестостерон (мъжки хормон) в кръвта. Изследователите смятат, че чаят може да помогне при лека степен на хирзутизъм. Друго проучване е установило, че зеленият чай от мента намалява нивата на андроген при жени, които страдат от поликистозен овариален синдром.
• Маска със сурова папая. Иначе вкусните плодове на папаята могат да ви послужат да се отървете от нежеланото окосмяване. Епилацията с тях е най-подходяща за чувствителна кожа. Необходимите продукти са една папая и две супени лъжици куркума. Начин на приготвяне: Смачкайте папаята на каша. В малък съд я смесете с куркумата. Начин на употреба: Масажирайте лицето си с тази паста за около 15 минути. Измийте с вода. Правете това веднъж или два пъти седмично.
• Куркумата е една от най-здравословните подправки. Използва се от векове за здравословна грижа за кожата. Има антибактериални и противовъзпалителни свойства. Много експерти смятат, че куркумата е перфектното природно средство за премахване на нежеланото окосмяване. Необходими продукти: три чаени лъжици куркума, една лъжица прясно мляко. Начин на приготвяне: Накиснете куркума на прах в млякото, за да направите паста, която не е прекалено гъста, но да може да остане върху лицето ви. Начин на употреба: Нанесете сместа плътно като маска. Дръжте го за около 15-20 минути. Измийте се с топла вода. За още по-добър ефект към маската можете да добавите лъжица овесени ядки.
• Епилацията с нахут се използва традиционно в Индия. Комбинирана смес от нахут, куркума, леблебия и мляко често се използва за почистване на порите на лицето, блестяща коса и, разбира се, обезкосмяване. Необходими продукти: пет супени лъжици нахут, една лъжица куркума, една лъжица леблебия, стрита на прах, и мляко, колкото е необходимо за получаването на гъста каша. Начин на употреба: Смесените продукти се нанасят на лицето и се оставят да престоят 20 минути. Измийте се с топла вода. Процедурата се прави два пъти седмично.

Акупунктура

Едно кратко проучване върху жени с хирзутизъм установява, че акупунктурата редуцира както гъстотата, така и дължината на космите. Тя също така намалява нивата на тестостерона, мъжкия хормон. Необходими са повече проучвания, за да се определи с точност дали акупунктурата помага срещу хирзутизъм.

Практически съвети

В никакъв случай не пренебрегвайте този проблем и го обсъдете с Вашия лекар. Проверете дали отстраняването на няколко килограма от наднорменото Ви тегло (ако имате такова) няма да реши този проблем. Националните институти на здравеопазването твърдят, че при някои представителки на нежния пол, контролирането на теглото води до завидни резултати при лечение на нежеланото окосмяване.