Хламидиоза

Болестта хламидиоза спада към венерическите заболявания. Това инфекциозно заболяване е предизвикано от вътреклетъчни паразити, известни като хламидии или хламидия трахоматис (Chlamydia trahomatis). Хламидиозата може да доведе до поражения на репродуктивните функции на организма, както и до неприятни последици за пикочополовата система.

В днешно време хламидиозата се среща много често. Статистическите данни сочат, че от това заболяване страдат от 6 до 8% от възрастното население на Земята, като в половината от случаите хламидиозата протича съвместно с други инфекционни заболявания, предавани по полов път. Често срещано явление е хламидиозата да протича паралелно с трихомониаза, уреаплазмоза, вагинална бактериоза и др.

Заразяването с хламидии при човека се получава много лесно. В болшинството от случаите хламидиозата се предава по полов път (при генитален, орален или анален секс) и носи наименованието – урогенитална хламидиоза. Въпреки това, хламидийната инфекция може да се свърже и с бита и ежедневието на човека. Например, чрез ръкостискане; при ползването на общи прибори и предмети от бита; консумативи за лична и обществена хигиена; във водни басейни. Новороденото дете също може да бъде заразено и то още при преминаването през родовите канали на майката.

 

Видове:

Хламидиите са опасни, защото биват няколко вида, които се отличават един от друг само по специфичната структура на повърхността на клетките, които им осигуряват възможност да се прикрепят към определен тип човешки клетки. Хламидията живее вътре в живата клетка, като вирус, но по строеж прилича на бактерия. Двойнствената й природа и способността й да паразитира във вътрешността на клетката я превръщат в изключително трудна за лечение инфекция.

От всички познати ни разновидности, най-опасна за човека се явява хламидия трахоматис – микроорганизъм, който по структура прилича на бактерия, но се държи като вирус. В науката са известни 15 вида хламидии. Някой от тях поразяват лимфните възли, други причиняват очни заболявания – трахома, хламидиен конюктивит, а трети – заболявания на пикочополовата система. Прониквайки в клетките на организма, хламидията живее и се размножава.

 

Симптоми:

Инкубационният период на заболяването продължава до 3-4 седмици. Симптоми, специфични за това заболяване, не съществуват, докато заразеният скоро не почувства дискомфорт в отделителната система. Често хламидиозата протича безсимптомно, докато хламидиите през първите две-три седмици се прикрепят към клетките и започнат да се възпроизвеждат.

При мъжете хламидиозата най-често протича под формата на остър уретрит. Признаците на това заболяване са основно: сърбежи или болки по вътрешните стени на уретрата, често придружени с парене по време на уриниране, засилен водно-слизест секрет, който изтича от отвора на уретрата. Много често хламидийният уретрит възниква вследствие на предшестващо боледуване от гонорея.

Хламидиозата при жените най-често протича под формата на уретрит, като нерядко възникват усложнения придружени с развитие на възпалителни процеси по гениталиите, влагалището и шийката на матката.

Страдащите от хламидии жени се оплакват основно от сърбеж по половите органи, пареща болка при уриниране и болки в долната част на корема. Често хламидиозата се усложнява допълнително с появяването на цистит. При бебетата заболяването се предава от заразената майка и в голяма част от случаите протича под формата на неонатална офталмия – болест, засягаща очите на новороденото. Понякога се наблюдава безсимптомно хламидионосителство, което е трудно за засичане.

 

Диагностициране

Официално медицината е признала и регистрирала съществуването на хламидия преди 10 години. За нейното пълно унищожаване се изисква температура от най-малко 95-100 градуса. Диагностицирането на заболяването хламидиоза е сложна процедура. Пълна и категорична диагноза може да се постави само след като се направят редица сложни лабораторни изследвания. Простите методи за изследване са с точност не повече от 40%.

Точната диагностика на болестта хламидиоза включва намазка от половите органи. В пробите, взети от други органи при наблюдение под микроскоп може да се установи наличието на хламидии. При мъжете изследването за наличие на хламидии се назначава при проява на простатит и уретрит. Жените се изследват в случаите на безплодие, ерозия на шийката на матката или след спонтанен аборт.

За да се идентифицира причинителят на инфекцията се извършва пряка имунофлуоресценция (ПИФ) и ДНК-диагностика, PCR/ПЦР полимеразна верижна реакция. PCR/ПЦР е метод за лабораторна диагностика, създаден с цел идентифициране на инфекциозни заболявания. PCR – методът е разработен от Кери Мулис – световен авторитет в биохимията, удостоен с Нобелова награда за това свое постижение. Този метод се използва основно за научни цели, но навлиза бързо и в медицинската практика.

 

Лечение:

Да се излекувате от хламидии е много по-трудно отколкото от инфекции причинени от други паразитни и болестотворни бактерии. Тези микроорганизми са добре адаптирани към лекарствата и медикаментите. Лечението на хламидиозата е задължително и колкото по-бързо се пристъпи към него, толкова по-добре. В допълнение към антибактериалната терапия, включваща сумамед (азитромицин), пефлоксацин, абактал, цифран, ципробай, заноцин, лечението на хламидиозата включва и препарати за засилване на имунната система – мултивитамини, специална диета. По време на лечението заболелият не трябва да води полов живот. След окончателно приключване на лечението се провежда повторен контролен анализ.

Ако не се открият хламидии, анализът се прави още веднъж след месец. Оказва се, че е по лесно хламидиозата да се предотврати, отколкото да се лекува. Не трябва да се пренебрегват и методите за профилактика на гениталните инфекции, а именно – отказ от случаен полов контакт, използване на презерватив или специални антисептични средства.

Целта на фармакотерапията е да се предотвратят усложненията от инфекцията с хламидии. Използват се антибиотици. Ефективността е над 95%. Erythromycin и сулфонамидите са по-нефективни и с повече странични ефекти.

Azithromycin (Azatril, Actavis). Използва се за лечение на леки, до умерени тежки бактериални инфекции; при хламидиаза се прилага като еднократна доза; добра ефективност и ниска цена.

  • Доза за възрастни: 1g орално еднократно, Доза за деца: 10 mg/kg орално; да не се надвишава 1g доза.
  • Противопоказания: Документирана свръхчувствителност, чернодробни увреждания; да не се прилага с pimozide.
  • Лекарствени взаимодействия: Може да повиши токсичността на theophylline, кумаринови антикоагуланти и digoxin; алуминиевите и магнезиевите антиацидни средства намаляват ефектите на Azithromycin; cyclosporine - невро- и нефротоксичност.
  • Бременност: Група B - не е потвърден фетален риск при проучвания с хора; има сведения за такъв при животни.
  • Предпазни мерки: При интравенозно приложение - местни реакции; при продължителна употреба - риск от бактериални (дисбактериоза) и гъбични инфекции; може да повиши чернодробните ензими; може да влоши холестазната (обструктивна) жълтеница; да се прилага с внимание при пациенти с увредена чернодробна функция, удължен QT-интервал или пневмония; повишено внимание при хоспитализирани и гериатрични пациенти.

Doxycycline (Vibramycine, Dotur, Doxat 100). Инхибра белтъчната синтеза и бактериалния растеж, свързвайки се с 30S и 50S рибозомните субединици на податливите бактерии. Второ средство на избор при лечение на инфекции с хламидия, поради високата цена и по-лошия къмпайънс (редовно приемане на назначените дози).

  • Доза при възрастни: 100mg орално 2 пъти дневно в продължение на 7 дни. Доза при деца: Не се препоръчва при деца под 8 години; При деца над 8 години - дозата е както при възрастните.
  • Противопоказания: Документирана свръхчувствителност, тежка чернодробна недостатъчност.
  • Взаимодействия: Бионаличността на Doxycycline се намалява от антиацидни средства, съдържащи алуминий, калций, магнезий, желязо или бисмут субсалицилат; потенцира хипопротромбинемичното действие на антикоагулантите; може да намали ефективността на оралните контрацептиви - повишен риск от забременяване и кървене.
  • Бременност: Група D - Доказан фетален риск; използвайте само, ако ползите натежават над потенциалните вреди върху плода.
  • Предпазни мерки: при продължителна експозиция на слънчева светлина - фоточувствителност; намалете дозата при бъбречни увреждания; следете серумните нива при дълга употреба; може да повлиява върху развитието на зъбите на плода във втората половина на бременността до 8-та година от живота; може да предизвиква перманентно оцветяване на зъбите.

Пациентите трябва да избягват половите контакти до окончателно приключване на терапията. Сексуалните партньори трябва да бъдат изследвани и лекувани.

 

Хранителен режим

  • За всяко заболяване е много важно да се спазва здравословна и балансирана диета. В менюто си трябва да включите храни, които помагат в изграждането на имунитета на организма. Яжте богати на фибри храни, зелени листни зеленчуци и плодове. Консумирайте повече чесън и кисело мляко.
  • Чесънът е познат с анти-бактериалните и анти-вирусни свойства. Той е естествен антибиотик. Дъвчете по няколко скилидки чесън на ден. Доказано е, че киселото мляко потиска размножаването на дрожди, успокоява сърбежа и чувството за парене причинено от хламидия.
  • Пийте най-малко 2 л. вода на ден.

 

Билколечение

Въпреки, че традиционната медицина препоръчва антибиотици за лечение на хламидия, ако болестта ви е в ранен стадий може да опитате следните билки (консултирайте се с вашия личен лекар преди това).

  • Астрагал. Той съдържа тритерпенови сапонини, аминокиселини (GABA, L-канаванин), флавоноиди, полизахариди, селен. Астрагалът има антиоксидантно, диуретично, имуностимулиращо, тонизиращо действие, понижава кръвното налягане и тонизира сърдечния мускул. С лечебни цели се използва корена на растението. 
  • Ехинацея. Билковите препарати, които съдържат ехинацея са сред най-известните през последните години. Приложението на различните продукти може да бъде перорално или под формата на инжекции. Най-често се използва сока от надземните части и корените на растението.
  • Хидрастис. Растението съдържа алкалоидите берберин (подпомага храносмилането и успокоява нервната система), канадин, хидрастин. Освен това съдържа албумин, лигнин, захари, етерично масло. То има антибактериално, антибиотично, противовъзпалително, диуретично, антиспазмолитично, слабително, тонизиращо действие. Хидрастисът е мощен естествен антибиотик, който преминава директно в кръвоносната система и елиминира инфекциите, подпомага възстановяването на черния дроб, помага още при първите признаци на настинка и грип (заедно с ехинацея и цинк).
  • Червена детелина. Растението съдържа антиоксиданта токоферол (витамин Е), антитуморни съставки, калций, хром, железни и медни соли, изофлавони, магнезий, ниацин, фосфор, калий, витамин С. Детелината има противовъзпалително, антиспазматично, отхрачващо и успокоително действие. С лечебна цел се използват цъфтящите надземни части на растението. 
  • Мравчено дърво. Ефектът на мравченото дърво се дължи на комплекс от вещества, сред които нафтахинони, антрахинони и флавоноиди. Смята се, че някои от забележителните свойства на мравченото дърво се дължат не просто на съдържащите се в него вещества, но на синергичното взаимодействие между тях.

Алтернативни терапии могат да бъдат акупунктура и ароматерапия. Те ще ви освободят от силната болка и дискомфорт, причинени от хламидии.

 

Усложнения:

Когато състоянието не се лекува, то може да прогресира до сериозно заболяване на репродуктивната система, както и да доведе до други проблеми с краткотрайни и дълготрайни последствия. Също както заболяването, така и уврежданията, които то предизвиква, могат да останат нерегистрирани в продължителен период от време.

При жените липсата на лечение води до разпространение на инфекцията във фалопиевите канали и появата на инфекция в областта на таза. Това се случва на приблизително 40% от жените с хламидии. Тазовата инфекция може да увреди фалопиевите тръби, матката и всички съседни тъкани завинаги. Увреждането може да доведе до хронична болка в таза, безплодие и евентуално извънматочна бременност с фатални последици. Жените с хламидии са пет пъти по-уязвими на заразяване с вируса на СПИН от клинично здравите жени.

За да се предотвратят подобни сериозни последствия, жените трябва да бъдат тествани за хламидии поне веднъж годишно, особено тези, които са полово активни. Бременните жени също трябва да се подложат на подобен тест за ранно диагностициране на заболяването.

Усложненията при мъжете са рядко срещано явление. Понякога инфекцията при тях се разпространява и достига до епидидимиса (каналчето, което отвежда спермата от тестисите) и причинява болка, температура, и в редки случаи води до стерилитет. Понякога гениталната инфекция с хламидии причинява артрит и може да бъде придружена от кожни лезии, очна и пикочна инфекция (Синдром на Райтер).

 

Превенция

Презервативът не дава пълна гаранция за предпазване от хламидия при полов контакт със заразен човек, но правилното и постоянно използване на презерватив по време на орален, вагинален или анален секс, намалява значително риска от заразяване с хламидии и развитието на усложнения от болестта с течение на времето.