Банер за мобилна версия за апликация

Хламидия

Инфекцията с хламидия е от най-разпространените, предавани по полов път. Коварното при нея е, че в повечето случаи се развива безсимптомно, но оставя коварни последствия върху репродуктивната система при жената. Хламидията може да причини частично и напълно запушване на фалопиевите тръби, което съответно да стане причина за животозастрашаващото състояние - извънматочна бременност в първия случай и стерилитет.

Хламидиалната инфекция се причинява от вътреклетъчен паразит наречен Chlamydia trachomatis (Хламидия трахоматис). Тя се предава по полов път и засяга както мъже, така и жени. Освен половите органи в някои случаи се засягат и очите, ставите, черния и белия дроб.

Инкубационният период (времето от момента на заразяването до проява на първите симптоми) е 7- 14 дни.

Видове и разпространение:

Пневмония от хламидия. Три типа хламидии могат да причинят възпалителни процеси в белите дробове: това са ChlamidTrachomatis, Chlamidia Psittaci и Chlamidia Pneumoniae.

Първият тип се развива при новородени, които са заразени от майката. Този тип пневмонии приличат на вирусните – запушен нос, суха кашлица, без висока температура.
Вторият тип се причинява от птици, домашни и декоративни; популярно е още като хламидийна орнитоза. Признаците на този вид пневмония са температура до 40 градуса, втрисане, суха кашлица, хрипове. Усложненията засягат ставите и мускулите, сърцето, нервната система.
При третия тип – с Chlamidia Pneumoniae, заразата се предава по въздушно-капков път от човек на човек. Инкубационният период е до 4 седмици; болестта започва с главоболие и температура, развиват се фарингит и ларингит, а впоследствие – бронхит и пневмония. При възрастни тази форма дава сериозни усложнения.
Хламидийните пневмонии създават риск за болните, тъй като характеристиката им нерядко е размита и трудно се достига до точна диагноза по най-бързия начин. Лечението особено на възрастни пациенти трябва да блокира възможните негативни ефекти върху други органи и системи, например сърдечно-съдовата, за да се предотвратят фатални развития.

Хламидия в белия дроб. Хламидия трахоматис попада в белия дроб на новородени при раждане от заразена с този патоген майка.

Белодробни заболявания с хламидии са възможни също при зараза с Chlamidia Pneumoniae, както и при значително по-рядката орнитоза, когато заразата навлиза в белия дроб от замърсен с птичи екскременти въздух. Веднъж разпозната, пневмонията от хламидия налага бързо и адекватно лечение, за да се избегнат усложнения. В много случаи това може да стане най-добре в болнични условия.

Хламидия в гърлото. Хламидия може да се засели в гърлото след орален секс със заразен партньор. Възможно е патогенът да остане неактивен и да прояви характерната симптоматика на хламидийна инфекция, когато същата зона бъде инфектирана и от други микроорганизми.

Хламидия в очите. Инфектирането с хламидия на очната лигавица причинява т.н. трахома. Тежката форма с усложнения на това възпаление може да причини слепота. Не е задължително това да се случи, но конюнктивитът със сигурност може да изтормози заразения.

Инфектирането на очната лигавица тук се случва при докосване на очите с мръсни ръце, след като е имало интимни контакти и по пръстите са попаднали секрети и телесни течности от заразен партньор.
Проблеми със зрението и сериозни възпаления се получават и при бебета, родени по естествен път от майка-носителка на хламидия. Проявите на тази зараза виждат бял свят през първите три-четири месеца от живота на новороденото.

Хламидия при бременност. Инфекцията с хламидия понякога се подценява, а тя със сигурност създава редица усложнения през бременността. Освен обичайните инфекциозни огнища в отделителната система, в случая се създава риск от спонтанни аборти, инфектиране на плодния сак и околоплодната течност, преждевременно раждане.

Изследванията за установяване на инфекция от хламидия включват ДНК-анализи и имуноензимен тест за установяване наличието на IgG антитела.
ДНК-анализът може да бъде извършен върху биологичен материал от кръв, урина, менструална тъкан, еякулат, простатен секрет. Вземането на материал се уговаря с пациента, след като бъде описана симптоматиката и се прецени къде е най-активното огнище на инфекцията с хламидия.
Симптомите на хламидия понякога не са налице и е възможно една бременна жена изобщо да не подозира за заразата. Възможно е да не се развият и проявят и обичайните признаци, свързани с възпаление в малкия таз.
При бременност със скрита инфекция от хламидия обаче има риск за бебето – следвайки родовия път, то може да се появи на бял свят заразено с хламидия от майка си. Впоследствие – да се развият зрителни смущения и пневмония.
По тази причина се препоръчва три-четири седмици преди термина бременната да си направи тест за хламидия. Ако той се окаже положителен, алтернатива е раждането със секцио.

Уреаплазма и хламидии. Уреаплазма – това са вид причинители на микоплазмени инфекции в органи от пикочно-половата система. По-точно виновниците за подобни заболявания са Ureaplasma urealyticum и Ureaplasma parvum. Заразяването става по същия път както с хламидия, много често двете инфекции са част от един общ възпалителен процес.

Развитието на инфекции от уреаплазма създава проблеми при уриниране и може да причини разпространение на възпалението в цялата репродуктивна система и малкия таз. При бременност може да причини преждевременно раждане. Патогените от тази група при колонизиране могат да увредят отделителната система, като провокират бъбречно-каменна болест или пиелонефрит.

Хламидия и артрит. Болки в ставите и в кръста. Хламидия трахоматис може да причини т.н. синдром на Райтер, при който са налице едновременно инфекции в уро-гениталната област, конюнктивит и реактивен артрит. Това е повод да се коментира, че артритът или възпаленията на стави и сухожилия може да е резултат на полово предавана инфекция.

Първоначално артритните болки се появяват в долните крайници – колена, глезени и ходила, а впоследствие и на лакти, китки и пръстите на ръцете. В някои случаи инфекцията обхваща тазовите кости и гръбначния стълб, проявяват се болки в кръста. При остро състояние ставите могат да отекат, зачервяват се и при докосване са топли. Хламидийният артрит може да се развие и самостоятелно.

Бяло течение и хламидия. Промяната в количеството и вида на вагиналния секрет може да бъде знак за инфектиране с хламидия. Обикновено секретът става по-обилен, мътен е и има лоша миризма. Това трябва да накара жената с описания проблем да се консултира с АГ-специалист, да си направи препоръчаните от него изследвания и да започне адекватно лечение.

Симптоми:

Висока температура, сърбеж и парене при уриниране;
Болки ниско в корема, кръста и гърба;
Гадене;
Кървене извън месечния цикъл;
Болки при интимен контакт;
Вагинално течение – обилно, с жълтеникав цвят.
При мъжете от възпалителния процес се засяга главно уретрата. Оплаканията са оскъдни, главно от натичане на минимално количество белезникав секрет от пениса, главно сутрин. Оплаквания може да липсват в 40% от случаите.
Често уриниране, понякога придружено от слузесто-гнойно не обилно болезнено секретиране
Сутрешни прояви на стъклен секрет от уретрата, като първата урина може да бъде мътна
Хламидийният уретрит е съпроводен с незначителна болка и сърбеж в пикочния канал
Хламидийният простатит, когато хламидия прониква в простата, може да предизвика сърбеж и парене при уриниране, тежест в тазовата област
Поява на кръв в урината или при еякулация
Болка, трудности при уриниране, ниска потенция, висока температура, болка в ставите при усложнени случаи
При жените инфекцията е често безсимптомна, или има наличие на по-обилно влагалищно течение.
Хламидиен ендометрит, възпаление на лигавицата на матката, с появата на слузесто-гнойни секрети.
Хламидиен салпинигит, възпаление на придатъците на матката (маточните тръби) с поява на болки ниско долу в коремната област, сърбеж и слузесто-гнойно отделяне
Хламидийна ерозия на шийката на матката, която може да доведе до различни заболявания на половите органи, както и до безплодие и до намаляване защитните сили на организма

Диагностициране:

На първо място при опасност от сексуално трансмисивна болест е необходимо да посетите Вашият лекар. Той ще Ви разпита подробно за Вашите оплаквания и ще Ви направи пълен преглед търсейки симптоми на заболяването.

Поради особеностите на Хламидия трахоматис, която заема междинно място между бактериите и вирусите и за развитието си изисква наличието на жизнеспособни клетки е трудно директното поставяне на диагнозата чрез вземането на секрет за микробиологично изследване. Ето защо при съмнение за хламидиална инфекция обикновено се взема кръв за провеждане на т. нар. имунофлуоресцентно изследване. Резултатите са готови до 24ч.

Най-сигурният начин да се разбере дали инфекцията е хламидиална е посредством провеждането на лабораторни изследвания:

Взима се секрет от влагалището, шийката на матката на жената или от пениса на мъжа - еякулат, и се изпраща в лаборатория, където се провеждат тестове за установяване на вида на бактериите чрез посяване в специализирани среди
Търсене на бактериите в урината, цервикс, уретрален секрет – т.нар експресна диагностика
Тестване на серумните концентрации на антитела (IgG, IgM и IgA) насочени срещу хламидии, изледването не е със 100% специфичност и изисква интерпретация от много добър специалист венеролог
PSR диагностиката – тя се прави в ранния период на заболяването, когато все още антигенът може да се изолира от цервикалния и уретралния канал. Тя е сред най-модерните методи за диагностика на хламидии и доказва части от техния генетичен материал – ДНК или РНК. Чувствителността е 98.5%

Антибиограма при хламидия. При този тип изследване се проверява чувствителността на упоритата хламидия и възможни съпътстващи патогени към един или друг антибиотик.. Препоръчаното след това лечение трябва да се изпълнява с търпение и постоянство, ако заразеният не иска да получи усложнения. Антибиотичното лечение при постоянни връзки трябва да се изпълнява от двамата партньори.

Лечение:

Лечението е трудно и в някои случаи продължително. Лекуват се и двамата сексуални партньори. Използват се антибиотици към които е чувствителна Хламидия трихоматис. Лечението на хламидиазата включва и препарати за засилване на имунната система – мултивитамини, специална диета. След окончателно приключване на лечението се провежда повторен контролен анализ. Ако не се открият хламидии, анализът се прави още веднъж след месец. Оказва се, че е по-лесно хламидиазата да се предотврати, отколкото да се лекува.

Подходящи медикаменти са антибиотиците – тетрациклини и макролиди, но точният антибиотик се определя след пунктуално изследване и трябва да бъде препоръчан от лекар. По време на лечението се препоръчва въздържане от интимни контакти.

Доксициклин е един от успешните лекарствени продукти при проблеми с хламидия. Препоръчва се като начало едноседмичен курс по схема два пъти дневно по една капсула от 100 мг. След това се прави контролно изследване и ако е необходимо – лечението продължава по преценка на лекуващия. Едноседмичното лечение се провежда веднъж в месеца и ако е нужно продължение, това се прави в следващия месец. Специалистите препоръчват лечението да се провежда едновременно за членовете на една постоянна двойка по проста причина. Ако само единият бъде излекуван, при подновяването на интимните контакти инфекцията ще се повтори; при рецидив всичко става много по-сложно и с по-голяма вероятност от усложнения.
Азитромицин е антибиотик от групата макролиди. Популярен е вариантът му сумамед, който се прилага при възпаления на дихателните пътища и полово предавани инфекции. При заразяване с хламидия практиката е да се изпият наведнъж четири капсули сумамед по 250 мг, еднократно. С този продукт трябва да се внимава при заболявания на бъбреците, сърцето и черния дроб. Някои източници споменават, че еднократната ударна доза за лечение на инфекция от хламидия може да се повтори по същия начин след един месец. Пациентът трябва да поддържа контакт с лекаря си и да го информира за възможни промени в здравословното си състояние.
Авелокс е антибиотик от флуорхинолоновата група, който може да се прилага при леки до умерени възпаления на женската репродуктивна система. Доста специалисти смятат, че обичайната терапия от 14-дневен лечебен курс с по една таблетка от 400 мг дневно ще е достатъчна за излекуване. Според други мнения лекуван с авелокс пациент трябва да се наблюдава и ако е необходимо да се включи допълнителен медикамент. Специализирани издания разкриват, че авелокс е хинолон от четвърто поколение с избирателно действие върху заразени с патогени човешки клетки. Антибиотикът блокира размножването на “нашественика” и едновременно с това променя обвивката на заразената клетка, така че те загиват заедно.
Други добри решения за лечение на хламидия с антибиотици са еритромицин и офлоксацин. Антибиотичното лечение при хламидия не допуска никаква самодейност, тъй като всеки добър терапевтичен курс трябва да е последван от лабораторно изследване и преценка за последващо лечение.

В някои случаи се прави замяна на антибиотика с друг или се прибягва до паралелен прием по схема. Възможно е лечението да е дълготрайно, като в рамките на месеца се планира еднократен прием на висока доза или едноседмично лечение, а продължението е през следващия месец.

Билколечение

Напоследък се появяват данни, че някои билки могат да помогнат в борбата срещу инфекцията. Те, със съгласието на лекуващия лекар, могат да се прилагат едновременно с медикаментозната терапия или като профилактична мярка, когато инфекцията вече е излекувана. Не бива да се пренебрегва и фактът, че билките също имат странични ефекти, поради което консултация със специалист се налага.

Билките, които помагат при хламидия, са астрагал, ехинацея, хидрастис, червена детелина и мравчено дърво. Като специалистите предупреждават, че астрагалът не се употребява при повишена телесна температура, а ехинацеята и хидрастиса за продължителни периоди.
Боровинките притежават антисептични свойства. Те са много ефективни при лечение на хламидия. Вземете 1 супена лъжица плодове от боровинки и ги добавете в 1 чаша с вода. Оставете ги за едно денонощие и приемайте 2 или 3 пъти за деня.
Куркумата е подправка, която притежава антибактериални свойства. Тя е отлично средство за домашна терапия при наличие на хламидия. Като цяло куркумата се бори с доста болести, предавани по полов път. Тя успешно лекува и гонорея. Болните от хламидия е нужно да вземат 500 мг от чудодейната подправка 3 пъти в деня.

Лечение на хламидия с билки можете да проведете безпроблемно в дома си. На първо време си направете изследвания и се вслушайте в съветите на експерт в областта.

Превенция:

Най-изпитаният начин за превенция на хламидия е въздържанието от случайни полови контакти или наличието на продължителна моногамна връзка с интимен партньор, който е клинично здрав и не е преносител на заболяването. Правилното използване на презервативи от латекс по време на вагинален или анален секс намалява значително риска от заразяване с хламидии и развитието на усложнения от болестта с течение на времето.

болка в корема