Банер за мобилна версия за апликация

Холецистит

Холециститът е остро или хронично възпаление на жлъчния мехур. Това е малък орган, с форма на круша, който се разполага непосредствено под черния дроб. В жлъчния мехур се складира течност, наречена жлъчка, която се произвежда от черния дроб, и играе роля в процеса на храносмилане на мазнините. От жлъчния мехур, жлъчката попада в тънкото черво чрез жлъчния канал и там влиза в контакт с храната.

 

Причини:

В повечето от случаите, холецистит се причинява от жлъчни камъни, които запушват жлъчния канал и пречат на нормалното движение на жлъчката към червата. Това води до задържане на жлъчка и създава предпоставки за възпаление. Холецист тможе да настъпи и поради проблеми със самия жлъчен канал, както и при наличие на туморни образувания.

Болестните промени са: запушването на жлъчния канал води до повишаване на налягането в жлъчния мехур, разтягане, увреждане и възпаление на лигавицата. Това благоприятства вторично наслагване на инфекция. Сред най-честите причинители са: E.Coli, Кlebsiella, Clostridium, стрептококи, стафилококи и др. При тежки случаи жлъчният мехур се изпълва с гной. Може да настъпи некроза на стената на жлъчния мехур и перфорация.

Хроничното възпаление на жлъчния мехур съпътства холелитиазата, с или без наличието на епизод от остър холецистит.

 

Симптоми

Началото на заболяването е остро с внезапна болка, наподобяваща жлъчна колика – болка в дясното подребрие и епигастриума, която ирадиира към дясната скапула. Болката е тъпа, разпъваща и се дължи на контракция на жлъчния мехур, в опит да преодолее препятствието от запушването. Болката се засилва при движение. Обикновено се появява нощем или след диетична грешка. Придружава се от влошено общо състояние, повръщане, фебрилитет. В част от случаите се появява локална резистентност на коремната стена от перитонеално дразнене. Болката е постоянна и продължителна. Лабораторните данни показват белези на възпалителен процес – левкоцитоза и ускорена СУЕ.

Най-честите симптоми при холецистит са следните:

  • Силна, постоянна болка в горната дясна част на корема (непосредствено под дясната ребрена дъга);
  • Болка, който се излъчва от корема към дясното рамо и гърба;
  • Повишена чувствителност на корема при палпация (метод за изследване на корема чрез натискане с ръце);
  • Изпотяване;
  • Гадене и повръщане;
  • Повишена телесна температура;
  • Втрисане.
  • Симптомите при холецистит обикновено настъпват след обилни хранения, особено с мазна храна.

 

Усложнения:

Холецистит може да доведе до значителен брой сериозни усложнения:

  • Увеличен жлъчен мехур– при възпаление на жлъчния мехур, неговите стени обикновено отичат и могат да се разтегнат, поради задържаната жлъчка в него. Това уголемяване на размерите му се съпровожда с болка и повишен риск от разкъсване (перфорация).
  • Гангрена на жлъчния мехур – при липса на лечение на холецистит, тъканите, които изграждат жлъчния мехур, умират и се развива гангрена. Тя най-често се последва от разкъсване (руптура) на мехура.
  • Руптура (разкъсване) на жлъчния мехур – развива се като резултат от уголемените размери на жлъчния мехур или след настъпване на гангрена. Руптурата на жлъчния мехур става причина за развитие на т.нар. билиарен перитонит, който е тежко състояние и може да има лоша прогноза.

 

Диагностициране:

За поставяне на диагнозата се разчита на данните от анамнезата и физикалния преглед, а също и на лабораторните изследвания и информацията, получена от образните изследвания – рентгенография, ехография, компютърна томография, магнитен резонанс, хепатобилиарна сцинтиграфия и ендоскопия.

От лабораторните изследвания се използват пълна кръвна и диференциална кръвна картина (ПКК и ДКК), които най-често дават повишаване на белите кръвни клетки (левкоцитоза), като белег за наличие на инфекциозен процес. Изследват се чернодробните ензими – АСАТ и АЛАТ, които често са повишени при наличие на холецистит. Наличието на повишен билирубин (общ и директен), а също и на алкална фосфатаза, говори за наличие на запушване на жлъчните пътища. Често се изследват липаза и амилаза, като белег на засягане на панкреаса, с развитие на панкреатит. Изследване на урината може да се наложи за изключване на пиелонефрит и бъбречни камъни. При всички жени в детеродна възраст е препоръчително извършването на тест за бременност, за изключване на извънматочна бременност.

При извършване на обикновена рентгенография на корем, без контраст (т.нар. нативна рентгенография), в около 10% от случаите може да се открият камъни в жлъчния мехур. На рентгенография може да се открие и т.нар. порцеланов жлъчен мехур, при който в стената на мехура има отложен калций и най-често се свързва с наличие на злокачествен процес.

Ехографията е високо чувствителен метод за изследване на жлъчен мехур. С нейна помощ могат да се открият камъни в мехура, с размери над 2мм, а също и белези на остър холецистит. Към диагнозата насочва наличието на течност около мехура, задебеляване на стената му, както и болка при натиск с ехографския трансдюсер.

Компютърната томография и магнитният резонанс дават много добра картина на коремните органи и могат да се използват за диагностициране на холецистит, особено ако диагнозата е несигурна и трябва да се изключат заболявания от съседни коремни органи. Допълнителна полза на тези методи е тяхната неинвазивност, а при магнитния резонанс – и липсата на облъчване на пациента.

С висока чувствителност при изследване на жлъчния мехур и жлъчните пътища са билиарната сцинтиграфия и ендоскопската ретроградна холангиопанкреатография. Последният метод е инвазивен и носи известни рискове от усложнения. Ако при извършването му се открие камък в жлъчните пътища, той може да бъде отстранен.

 

Лечение:

Лечението на холецистит обикновено се извършва в болнични условия за овладяване на възпалението на жлъчния мехур. Тъй като състоянието на болния може отново да се влоши, най-често се препоръчва оперативно отстраняване на жлъчния мехур, сред като се овладее холецистит. В условия на спешност, например при разкъсан жлъчен мехур, операция се извършва непосредствено след приемане на пациента в болница.

До извършване на оперативната интервенция, лечението на холецистит най-често включва:

Поставяне на диета – за да се даде почивка на храносмилателната система, и най-вече да се облекчи възпаления жлъчен мехур, на пациента се забранява приемът на храна и течности. За оводняване на пациента се назначават водно-електролитни разтвори венозно. 

Антибиотици за борба с инфекцията – обикновено антибиотиците се назначават също венозно. Избират се широкоспектърни антибиотици. 

Болкоуспокояващи средства– назначават се за облекчаване на болката, която съпровожда възпалението на жлъчния мехур.

Холецистит има склонност към рецидивиране и затова в повечето случаи се препоръчва отстраняване на жлъчния мехур – холецистектомия. Най-често интервенцията се извършва по т.нар. лапароскопски метод – през малки отвори на корема се вкарват гъвкави тръбички, една от които е снабдена с видеокамера, а другите – със специални хирургични инструменти. С помощта на камерата, хирургът получава картина от вътрешността на коремната кухина на монитор и премахва жлъчния мехур с помощта на инструментите.

След като се премахне жлъчния мехур, жлъчката изтича директно в тънките черва, а не се складира предварително в мехура. Той не е жизненоважен орган и след операцията не настъпват съществени промени в храносмилането. Понякога може да настъпи преходна диария.

 

Билколечение

Добавянето на някои лечебни растения и добавки към диетата при холецистит, може значително да подобри състоянието на болния и да го предпази от сериозни усложнения. В билколечението на холецистит могат да се включат следните лечебни растения:

  • Глухарче – прилага се под формата на сок от свежи листа, около 125 мл. дневно. Към сока от глухарче може да се добави и кресон (пореч).
  • Цикория – прилагат се семена, корени и цветове на цикория под формата на сок. Той е полезен за всички органи, свързани с производството на жлъчка, основно – за черния дроб.
  • Масло от черен кимион – той е особено ефективно естествено средство за лечение на холецистит. Повишената му консумация има слабително действие и трябва да се прилага в умерени количества.
  • Коноп – за лечение на холецистит и профилактика на усложненията се препоръчва добавянето на две чаени лъжички конопено семе към дневното меню.
  • Маслиново масло (зехтин) – според много народни лечители едно от най-добрите средства за лечение на холецистит е зехтинът. Препоръчва се да се приема сутрин, на гладно, в количество около 30 мл. След него може да се изпие чаша пресен лимонов сок или сок от грейпфрут.
  • Червено цвекло – приемът на сок от сурово червено цвекло прочиства храномилателната система и с успех може да се прилага в терапията на холецистит и други жлъчни заболявания.
  • Лецитин – към лечението на холецистит е добре да се добавят около две чаени лъжици лецитин на гранули ежедневно. Той спомага също и за редуциране на телесното тегло и понижаване на холестерола.
  • Плод шипка 100 г, невен 75 г, бял равнец 75 г, 3 супени лъжици от билковата смес вечерта се поставят в термос и се залива с 3 чаени чаши вряла вода. На сутринта се прецежда. Пие се по 150 г 4 пъти на ден 30 минути преди ядене.
  • Жълт смил 100 г, жълт кантарион 100 г, еньовче 75 г, 3 супени лъжици от билковата смес вечерта се поставят в термос и се залива с 3 чаени чаши вряла вода. На сутринта се прецежда, разделя се на четири части и се пие 1 час преди ядене.
  • Коприва 100 г, имортела 75 г, мента 100 г, 3 супени лъжици от билковата смес вечерта се поставяте термос и се залива с 3 чаени чаши вряла вода. На сутринта се прецежда, разделя се на четири части и се пие 30 минути преди ядене.

 

Профилактика:

В повечето случаи холецистит се причинява от жлъчния камъни. Ето защо за предпазване от заболяването, може да се следват следните профилактични мерки, намаляващи риска от образуване на камъни:

  • Поддържане на здравословно тегло – затлъстяването и наднорменото тегло повишават риска от образуване на камъни. Ето защо трябва да се предприемат стъпки за намаляване и контролиране на теглото, чрез редуциране на количеството приети калории с храната и повишаване на физическата активност.
  • Бавно редуциране на теглото – бързата загуба на теглото повишава риска от образуване на жлъчни камъни. Затова отслабването трябва да става постепенно, със загуба на половин до един килограм на седмица.
  • Избиране на подходяща диета – диетите богати на мазнини и бедни на фибри могат да повишат риска от образуване на жлъчни камъни. В дневното меню трябва да се отдава предпочитание на плодовете, зеленчуците и пълнозърнестите храни.