Хранителни разстройства

Храненето се контролира от много фактори като апетит, наличие на храна, семейство, връстници, културални особености, воля и др. Хранителните разстройства включват нарушения в хранителното поведение като прекомерно и нездравословно намаление на приема на храна или преяждане, дистрес и свръхзагриженост за формата на тялото и телесното тегло.

В много от случаите хранителните разстройства се съпровождат с други психични заболявания като депресия, злоупотреба с психоактивни вещества и тревожни разстройства.

Жените са по-засегнати от мъжете. Само около 5% от хората с анорексия или булимия са мъже.

Хранителните разстройства показват флуктуиращ ход и склонност към рецидиви. В юношеската възраст хранителните разстройства протичат по-благоприятно, като до 80% оздравяват. Неблагоприятни показатели по отношение изхода са начало след 18г., продължителност над 6 години, чести хоспитализации, злоупотреба с наркотици.

Смята се, че пожизнената честота сред жените е от 0,5 до 3,7%. Изследванията сред популацията показват, че има скрита болестност и за лечение се явяват само тежките случаи, със застрашаващо намаление на телесното тегло.

Видове и симптоми:

Основните типове хранителни разстройства са анорексия нервоза и булимия нервоза. Често те започват по време на юношеството или в млада възраст, но според по-новите изследвания началото може да бъде от детска до зряла възраст.

Анорексия

Терминът „анорексия нервоза“ не отговаря съвсем точно на съдържанието на това разстройство, тъй като анорексия означава „липса на апетит“, а при това разстройство проблемът не е във факта, че някой няма апетит, напротив, много често апетитът присъства съвсем осезателно, но е строго контролиран и потискан.

Обикновено основният мотив е, че страдащият се вижда или чувства много дебел – едно изопачено, нереално възприятие, което не отговаря на действителността. Само в по-напредналите фази на заболяването апетитът наистина изчезва, тъй като в тялото започват физиологични промени – намаляване на киселинността на стомаха и всички останали разстройства, които следват като резултат от това.

Страдащите довеждат себе си до пълно физическо изтощение, не защото нямат желание за ядене, а защото се опитват да контролират и намаляват теглото си. Те нарочно се отказват от почти всички видове храна – особено от калоричната, пълна с хранителни съставки. Те се задоволяват само с поемането на плодове и зеленчуци и с много, много вода. Но въпреки това техният интерес към храната не намалява. Напротив. Обикновено хората, засегнати от анорексия, се отдават с голямо желание на процесите на приготвяне на храната за останалите членове на семейството си. Този факт може да бъде интерпретиран като компенсация на техния незадоволен апетит.

Болните от анорексия имат неточно възприемане на размерите, пропорциите и границите на тялото, както и ниска самооценка. Те се възприемат като дебели дори когато са застрашително слаби. Съзнанието се центрира и фиксира около една тема - отслабването.

Появяват се странности в хранителното поведение като избягване на някои храни, подбиране на нискокалорични продукти, консумиране на малки количества храна, педантично изчисляване на приетите калории. На масата пациентките правят впечатление с бавното си хранене. Храната в чинията се сортира, дъвче се дълго, пие се много вода с цел да се утоли чувството за глад.

Хората с анорексия твърде често се теглят на кантар. Те използват разнообразни техники за контрол на теглото като например интензивни упражнения, злоупотреба с лаксативи или диуретици, самопредизвикване на повръщане.

Анорексията се отразява и на физическото състояние. Освен много по-ниското тегло, при болния се появяват смущения на ендокринната система, заради които прекъсва менструалния цикъл, имунната система се понижава, което води до често главоболие и отпадналост.

Заради хранителната аномалия зъбите се рушат, косата пада, а ноктите се чупят повече от нормално.

Няма точни причини за появата на анорексия, но най-често тя се появява в периода на юношество при хора, които имат ниско самочувствие, наложено им от семейната и приятелска среда.

Анорексия нервоза се характеризира най-често със следните симптоми:

• спортна или танцова активност, прилагана с твърде голяма настойчивост.
• твърде голям стремеж към постигане на отлични разултати в ученето или в работата.
• зависимост или пълно отхвърляне на майката.
• фалшива самоувереност, враждебност, безчувственост, емоционална изолираност, твърдоглавост и упорство.
• предизвикване на повръщане
• самостоятелен прием на слабителни вещества
• използване на средства, потискащи апетита
• използване на диуретици
• отсъствие на развитие в пубертетна възраст
• поява на атавизми (допълнително окосмяване, изменение на конфигурацията на опашната кост)
• суха, груба кожа
• отсъствие на сексуално влечение
• отсъствие на развитие на половите органи и млечните жлези
• поява на ожулвания и кръвонасядания
• липса на енергия
• специфична походка, напрегната поза
• изкривено възприемане на собственото си тяло

Анорексия атлетика

Това е мания по физически упражнения за поддържане на определено тегло и форма на тялото. Страдащите от анорексия атлетика постоянно изчисляват изгорените калории. Те спортуват ежедневно и дори по няколко пъти на ден. Ако в продължение на 24 часа нямат възможност да се натоварят физически, те изпитва вина, тревожност, депресия и раздразнителност.

Булимия

За разлика от страдащите от анорексия, хората, страдащи от булимия обикновено са с нормално, здравословно тегло за възрастта и ръста, дори някои от тях са с тегло леко над нормата. Но също като индивидите с анорексия те изпитват страх от натрупване на килограми, искат да отслабнат и са изключително критични и обсебени от формата на тялото и теглото си. Обикновено, страдащите от булимия се опитват да запазят булимичните си епизоди в тайна, тъй като те са съпроводени от чувство на отвращение или срам. Цикълът „преяждане – прочистване” може да се случи на почти всяко място, с честота от няколко пъти седмично до няколко пъти на ден. Социалните причинители на булимията също са резултат от конфликтни отношения в семейната среда. Често болните са били жертва на високите претенции на родителите си, което е понижило самочувствието им.

Булимия може да се появи и след нелекуван захарен диабет. По-ниското ниво на захар в кръвта повишава апетита и може да доведе до усложнения като инсулинов шок.

Тъй като хората, страдащи от булимия, непрекъснато повръщат, най-явният признак за тяхната болест са разрушените им зъби. Мускулната слабост, лошият сън, спирането на менструалния цикъл, болки в корема и областта на сърцето са останалите физически симптоми, по които се констатира болестта. В поведението на болния се наблюдава запасяване с различни храни. Ниска самооценка, нереалистична представа за фигурата, склонност към депресия и силна сексуална активност.

Най-често срещаните симптоми при булимия:

• Наличие на цикъл – поглъщане на много храна, прочистване чрез повръщане, спорт, гладуване след това в продължение на дни, злоупотреба с разхлабителни или диуретици;
• Натрапчиви мисли за храна и диети;
• Самооценка базирана на формата на тялото и теглото;
• Колебания в теглото, свързани с редуване на периодите на преяждане и периодите на прочистване или диети;
• Осъзнатост по отношение на проблематичния начин на хранене;
• Депресивно настроение, чувства на срам и вина;
• Социално изолиране, особено в епизодите на преяждане;
• Склонност към употреба на алкохол.
• Хипертрофия на стомаха и хранопровода
• Дистрофия на дебелото и тънките черва
• Разрушаване на зъбния емайл
• Специфичен дъх

Диабулимия

От нея страдат хората с диабет Тип 1. Те отказват да взимат инсулин (или намаляват дозите), за да могат да отслабнат. Ако един диабетик не приема инсулин, захарта в организма се отделя чрез урината, което обаче е много опасно и може да доведе не само до инфекции, но и до диабетна кома.

Орторексия

Докато анорексията и булимията са свързани с количеството храна, което се приема, то орторексията е хранително разстройство, което касае качеството. Страдащите от орторексия нервоза изпитват панически страх да хапнат нещо, което може да съдържа изкуствени оцветители, аромати, консерванти, пестициди, генно модифицирани храни, нездравословни мазнини, твърде много захар или сол и т.н. Чрез подобни изключително строги ограничения страдащите от това разстройство се изолират социално от останалите хора.

За първи път заболяването е описано от доктор Стивън Братман. Здравословните продукти са полезни, но манията по диетите и култът към определена храна са вредни за човешката психика. Тази култура събужда ирационално чувство за вина и заплаха относно здравето.

Страдащите от това разстройство маниакално се стараят да спазват „перфектния“ хранителен режим. Те издигат в култ храни, които ги карат да се чувстват здрави, жизнени и пречистени и педантично избягват храни и съставки, които намират за вредни, примерно мазнини, захар, консерванти, оцветители и пр. Когато тази мания достигне опасни крайности, може да доведе до тежки физиологични и психологични последствия и дори до смърт. Тя може да се развие до степен, в която реално да пречи на изпълнението на ежедневните задължения. Страдащите от орторексия са склонни да ограничават социалните си контакти до хора, споделящи крайните им разбирания за здравословен живот и същевременно да избягват гости, празници, обществени места и публични събития, най- често от страх пред „изкушенията“ под формата на „забранени“ храни. Техните строги правила и стриктни убеждения постепенно ги изолират от обществото и това може да бъде причина за появата на панически атаки, тревожност, потиснатост и дори депресия. Специалистите считат, че орторексията може да даде начало на други сериозни заболявания като анорексия и булимия.

Орторексията може да се развие под въздействието на широк спектър от фактори, най–вече психологични/вътрешни (проблеми със самооценката, комплекси, ниско самочувствие) и социални/външни (травми, културен натиск, специфични професии, нефункционална семейна среда и др.) Най- разпространената теория свързва болестта с незадоволителен сексуален живот. В действителност както проблемите и чувството за вина, така и опитът за промяна, са продиктувани от незадоволството на болния от личния му живот, от собствените му резултати и постижения. Нарастващо негативно влияние оказват киното и медиите и разпространяваните чрез тях идеи и модели за подражание.

Симптомите на орторексията обикновено включват:

• Мания за правилно хранене, недохранване, гладуване;
• Обсебеност от планирането на менюто, от самата храна, начинът й на приготвяне и нейните съставки;
• Стремеж към идеал. Повечето болни се стремят да постигнат определена цел като перфектно здраве, фигура или детоксикация;
• Силно чувство за вина при нарушаване на режима;
• Усещане за духовно извисяване и удовлетвореност при консумирането на храни, възприемани като „здравословни“;
• Критично и негативно отношение към хората, които не следват „здравословен” хранителен режим, изолация;
• Страх от хранене извън дома и от прием на храна, приготвена от други хора;
• Проблеми с концентрацията, задълбочаваща се депресия, чести промени в настроението и тревожност.

Компулсивно преяждане /хиперфагия/

Компулсивното преяждане се характеризира със загуба на контрол върху храненето. За разлика от булимия невроза, тук епизодите на преяждане не са последвани от “прочистващи” поведения като повръщане, упражнения или диета. В резултат на това, страдащите от компулсивно преяждане често са с наднормено тегло, което ги поставя в групата на застрашени от развитие на сърдечно-съдови заболявания и високо кръвно налягане. На психологическо ниво те също изпитват високи нива на дистрес, срам и вина, заради епизодите си на неконтролируемо преяждане, което в техния случай може да доведе до още по-чести епизоди на преяждане.

Симптоми на компулсивно преяждане:

• Изяждане на необикновено големи количества храна за фиксиран период от време;
• Продължаване на храненето дори и след чувство за ситост;
• Хранене без чувство за глад;
• Бързо поглъщане на храна по време на епизодите на хранене;
• Хранене до степен подуване и физически дискомфорт;
• Хранене сам/а, за да се избегне срама от поглъщането на големи количества храна;
• Правене на опити да се спазва диета без успех и намаляване на теглото;
• Чувство на срам, дискомфорт и вина по отношение на храненето.
• Периодична загуба на контрол над храненето;
• Непреодолимо желание за поглъщане на все по-големи количества храна;
• Няма определена храна, към която страдащите от хиперфагия да развиват предпочитание. Обикновено се изяжда всичко, което попадне в полезрението;
• Резки промени в теглото;
• Чувство за несигурност, ниска самооценка;
• Тревожност, депресия.

Затлъстяване

През последните десетилетия епидемиологични пропорции достигна затлъстяването. То може да бъде дефинирано като увеличаване на телесното тегло, изразено в наднормено отлагане на триглицериди в мастните депа с подчертано отрицателен ефект върху организма. Диaгнoзaтa нa заболяването се поставя, когато индексът нa телесната маса e над 30. Той представлява съотношение между ръста и теглото нa тялото.

В световен мащаб тенденцията е скоро диагностицираните да надхвърлят 700 млн. души, а тези с наднормено тегло – 2,3 млрд. В Европа наднорменото тегло засяга 50%, а затлъстяването около 20% от населението, като Централна и Източна Европа са сред най-силно засегнатите райони.

В България положението е изключително тревожно - от наднормено тегло страдат приблизително 63% от мъжете и 46% от жените в икономически активна възраст, а от затлъстяване - съответно 17%. и 19%.

Затлъстяването може да се развие в резултат от сложни взаимодействия между ендогенни фактори (генетични особености, хормонален баланс) и външната среда. За основна причина се счита продължителното поддържане на положителен енергиен баланс, т.е. когато с храната се приемат повече калории отколкото организмът употребява. Допълнителната храна се превръща в мазнини, които се складират в тялото.

Естествено, най- важна роля в развитието на затлъстяването имат храненето, като основен източник на енергия и физическата активност, като основно средство за нейното изразходване. Изследвания на хранителните навици показват, че през последните 30-40 години енергийният прием на глава от населението се е повишил драматично с тенденция увеличаването да продължи и в бъдеще. Това количествено изменение е съпроводено от качествени промени в храненето, изразяващи се в увеличаващ се прием на мазнини, наситени мастни киселини, прости захари, за сметка на полезните моно- и поли- ненаситени мастни киселини, сложни въглехидрати и фибри.

Научно- техническият прогрес, урбанизацията, икономическият растеж, са свели до минимум необходимостта от дейности, изискващи физически усилия. Заседналият начин на живот е сериозен проблем за не малка част от съвременното градско население. Връзката между понижената физическа активност и затлъстяването е двупосочна, т.е. липсата на движение води до повишаване на теглото, а хората с наднормено тегло по-трудно биват насърчавани да започнат физически занимания. По този начин натрупването на излишни килограми се задълбочава и води до образуването на своеобразен порочен кръг.

Затлъстяването има и наследствен компонент, но точните механизми, стоящи зад него, все още не са добре изучени. До сега, въпреки постигнатия научен напредък, е трудно да се каже със сигурност генетично наследство ли е то. Наднорменото тегло и затлъстяването могат да бъдат свързани с други нарушения в храненето като хиперфагия, емоционално хранене и компулсивно преяждане.

Връзката между наднорменото тегло, затлъстяването и преждевременната смъртност е доказана безспорно. Затлъстяването е водещ етиологичен фактор в развитието на огромен брой здравословни проблеми, засягащи икономически активното население и водещи до загуба на трудоспособност. Някои от най-честите заболявания, породени от затлъстяването са артериална хипертония, дислипидемия, инсулинова резистентност, захарен диабет тип 2, холелитиаза, сънна апнея, сърдечно-съдови заболявания, остеоартрит, подагра, астма.

Други форми на хранителни разстройства:

• Пика е хранително разстройство, при което пациентът започва да яде нехранителни продукти – хартия, боя, дърво и др. Наблюдава се най-вече при децата. Според някои изследвания от 10 до 32% от децата на възраст 1-6 години са страдали от пика. Друга застрашена група са бременните жени и всички хора, които имат недостиг на желязо в организма си. Те се опитват да си набавят липсващите вещества, като буквално ядат метални предмети.
• Синдром на нощното хранене. При него се наблюдава най-малко едно събуждане нощем, при което пациентът изяжда значителни количества храна – около 50% и повече от калориите за целия ден. Това разстройство често е свързано с депресия и нарушени нива на мелатонин – хормонът, който ни помага да заспим.
• Дранкорексия – хранително разстройство, известно още като „алкохолна диета“, когато храненето се заменя с прием на алкохол, с цел снижаване на теглото или контрол над него. Често е съпроводено от патологичен страх от надебеляване и депресия. На този етап не е официално признато психично разстройство.
• Алотриофагия - синдромът най- често се среща при малките деца и при хора със забавено психическо развитие. Болните понякога гълтат много опасни и остри предмети като стъкла, гвоздеи, ножици и т. н. В по- лека форма разстройството може да се наблюдава при бременни жени като следствие на ендогенна интоксикация.
• Прегорексия – хранително разстройство у някои бременни. Характеризира се с преднамерен отказ от прием на храна, с цел запазване на стройна фигура. Болните демонстрират неадекватно за бременните жени поведение, като натраплив стремеж да се скрие корема, увеличаване на физическото натоварване и др. Важно е прегорексията да бъде открита и лекувана навреме, защото може да причини непоправими вреди на плода.

Усложнения:

Първите признаци на заболяването не се възприемат като тревожни за околните. С оглед на широкоразпространените сред младите хора идеи за стройна фигура и увлечението по диетите, това не е изненадващо. Постепенно обаче останалите интереси се изоставят, а социалните контакти се ограничават. Появяват се медицински усложнения като остеопороза, запек, ниско кръвно налягане, електролитни нарушения, левкопения /намаляване на белите кръвно телца/, когнитивни и емоционални отклонения и др. Болните в повечето случаи упорито отричат да имат каквито и да било проблеми с приемането на храната.

Артериална хипертензия (хипертония), мастна емболия, сърдечни усложнения, бъбречна недостатъчност, аменорея, полова дисфункция, остеопороза, хернии, язви, дехидратация, нарушение в йонния баланс на организма, дистрофия на органи и тъкани – това са примери за някои от множеството последствия от различните форми на хранителни разстройства, способни да причинят летален изход. Приблизително 20% от болните от анорексия умират!

Смъртността при хората с анорексия е до 12 пъти по-висока от смъртността сред жените на възраст от 15-24 години в общата популация. Най-честата причина за смъртта са усложнения от страна на сърдечно-съдовата система, електролитен дисбаланс или суицид. Изчислено е, че пожизнената честота сред жените е от 1,1 до 4,2%.

Основна проява е пристъпното поемане на големи количества храна. Тези пристъпи се повтарят поне два пъти седмично в продължение на 2-3 месеца и продължават около час. По време на пристъпа засегнатите имат чувството, че не могат да контролират приема на храна както по отношение на количеството, така и по отношение на състава.

Хората с булимия нервоза често поддържат телесно тегло в рамките на нормата, в други случаи теглото непрекъснато се колебае. Засегнатите се страхуват от напълняване, имат желание да отслабнат и изпитват неудовлетвореност от вида на собственото си тяло и теглото си.

Последици от анорексия нервоза:

• Остеопороза;
• Анемия;
• Чупливи нокти, слаба коса;
• Суха и жълтеникава на цвят кожа;
• Растеж на косми по тялото (с цел запазване на топлината);
• Запек;
• Ниско кръвно налягане и пулс;
• Увреждане функционирането на сърцето;
• Мозъчни увреждания;
• Спад на температурата на тялото, изпитване на студ почти постоянно;
• Постоянна умора и отпадналост;
• Безплодие.

Последиците от булимия нервоза:

• Хронично възпалено гърло (поради повръщането);
• Подути слюнчени жлези;
• Износен зъбен емайл и чувствителни зъби;
• Проблеми със стомаха (гастрит, язва);
• Обезводняване поради повръщане или злоупотреба с диуретици;
• Електролитен дисбаланс

Лечение:

Хранителните разстройства са свързани с дълбоки психологични проблеми.

Колкото по-рано хранителните разстройства се диагностицират, толкова изходът е по-добър. Поради своята сложност, хранителните разстройства изискват комплексен терапевтичен план, включващ медицински грижи и наблюдение, психосоциални интервенции, консултация с диетолог и медикаментозно лечение.

При лечението на болен от анорексия участват едновременно диетолог и психолог. Понеже в повечето случи болният не желание да признае състоянието си и да се лекува, е много важна намесата на родители или други близки.

Много считат, че лечението на анорексия се състои в принудителното поглъщане на храна и основната му задача е набирането на килограми, но това не е така. Единственият начин напълно да се справи човек с проблема е психотерапия.

• Индивидуална психотерапия – непосредствена работа с клиента;
• Групова психотерапия – взаимоотношения с околните;
• Семейна психотерапия – тъй като близките са съпричастни към състоянието на клиента, важно е в края на рехабилитацията съзависимите отношения да са се превърнали в едни прекрасни взаимоотношения между зарели самостоятелни хора.

Лечението преминава през следните етапи:

• 1-ви етап - диагностичен (изследване и поставяне на диагноза);
• 2-ри етап – соматична стабилизация и нормализиране на хранителния статус;
• 3-ти етап – терапия на хранителното разстройство и свързаните с него проблеми: когнитивна поведенческа психотерапия; формат на провеждане – индивидуална и групова терапия; психотерапевтична работа с близките във вид на индивидуална и семейна психотерапия;
• 4-ти етап – профилактична (поддържаща) терапия.

Диагностиката и лечението на булимия не се отличават съществено от тези при анорексия, като акцентът се поставя върху психотерапевтичната работа с болния – прилагане на когнитивна поведенческа и психотерапия и психологично консултиране.

В лечението на болния от булимия се включват психолог, ендокринолог, гастроентеролог, психоневролог и генетик. Периодът на лечение е дълъг, като непрекъснато се следят хранителните навици. В някои случай се предписват и антидепресанти.

Превенция:

Ниската самооценка, себесъжалението, страховете и нестабилните емоции са основните фактори, които отключват тези заболявания. Те водят до напрежение и ненужно безпокойство и много често се появяват на психологическа основа. За да се предпази, човек трябва да се обгради с хора, които го обичат. Препоръчителни са и консултациите с психолог, които ни помагат да изградим реална представа за самите себе си и да се преборим със страховете си.