Хроничен периодонтит

Представлява възпаление на костта около корена на зъба. Развива се след нелекуван или недобре лекуван пулпит или периодонтит. Има по–слабо изразени симптоми от острия. Често се открива случайно на рентгенова снимка. В други случаи /при обостряне/ може да предизвика сериозна инфекция в лицево–челюстната област, дори с опасност за живота.

Понякога при обостряне на процеса се образува гной, която може бързо да се разпространи в областта на лицето, с опасност за инфектиране на гръдния кош или главата. В тези случаи се налага спешна хирургична намеса /инцизия или вадене на зъба/ и прием на антибиотици. В по-голяма част от случаите, дори и да има гной кореновото лечение е достатъчно за да се излекува зъба.

След трепанация на зъба или направена инцизия при акутно възпаление на периодонциума, ако раздразнението се намали, от запазената още здрава периодонтална тъкан започват да се развиват капилярни разклонения, които обхващат и изпълват кухината на абсцеса. Така при хроничен апикален периодонтит се образува типична гранулационна тъкан около връхчето на корена, която се огражда от съединителнотъканна капсула. При благоприятни условия за развитие на този процес, респ. при правилно лечение, гранулационната тъкан може да продължи по-нататък своето организиране и да свърши с последната фаза на този процес – образуване на фиброзна тъкан. Когато пък защитните сили на организма не могат да преодолеят напълно инфекцията, респ. причинителя на възпалението, гранулационната тъкан остава в положение на постоянно гранулиране, без да може да достигне последния стадий на организиране – фиброзиране. Тази именно гранулационна тъкан, останала постоянно в стадий на гранулиране под действието на слабо дразнене, представлява това, което се казва гранулом. Грануломът следователно представлява ограничено гнездо от гранулационна тъкан, която се явява като израз на незавършената борба между инфекциозния причинител и реакцията на съседните тъкани на организма. С други думи, образуването на инфекциозното огнище е резултат на имунобиологично състояние, което се установява между макро- и микроорганизма. В зависимост от редица условия и моменти инициативата преминава в макроорганизма, по пътя на анкорезата и други фактори – в микробния агент. От тази гледна точка грануломите представляват научен интерес и имат практическо значение за фокалната (огнищна) инфекция от дентален произход.

 

Симптоми:

Клиничната картина на хроничните апикални периодонтити е бедна на симптоми. Това особено се отнася до грануломатозните периодонтити. Само клинично последните странични периодонтити въобще не се считат за болестна форма, тъй като те не дават никакви оплаквания, освен през стадия на екзацербация, започнала по някакъв повод и проявяваща се с описаните признаци на акутен процес. При грануломатозните форми на хроничен апикален периодонтит извън момента на екзацербацията клинично понякога могат да се доловят известни признаци, които дават съмнение за тяхното съществуване. В такива случаи при палпация в областта на кореновото връхче може да се установи по-голяма чувствителност, отколкото при палпация на върховете на съседните зъби. Също така със силна перкусия (почукване) при такива случаи може да се установи по-голяма чувствителност, отколкото при перкусия на съседните зъби. От друга страна, в зависимост от разположението на гранулома, респ. от неговата големина, последният може да се напипа в областта на кореновия връх като възловидно образувание, покрито с периостално уплътняване.

Симптомите могат да бъдат много разнообразни :

  • наличие на слаба болка при хранене, натиск или почукване върху зъба
  • усещане за тръпнене, мравучкане
  • периодично подуване на лигавицата около зъба с изтичане на гной
  • силни болки с подуване на лимфните възли и оток на част от лицето
  • повишена температура и втрисане

Ако процесът е напреднал, при натиск човек има усещането, че зъбът пружинира. По-нататък костната стена може да се окаже напълно разрушена. Тогава се появява подутина, покрита само с лигавица. Зъбите, разположени в областта на кистата, могат да се изместят встрани. А има случаи, когато коренна киста на горната челюст може да премине, да се промъкне в горночелюстната кухина или в носната кухина.

 

Диагностициране:

Рентгеновите признаци при фиброзния периодонтит се състоят в неравномерно задебеляване, респ. изтъняване на алвеоларната компакта, разширяване (понякога липсва или дори съществува стесняване) и уплътняване на тъмната сянка на периодонциума. Хроничният грануломатозен периодонтит е втората патологоанатомична форма на хроничен апикален периодонтит. При тях, както и при фиброзните форми, в началото на процеса рентенографично се вижда мястото на локализацията заедно с другите признаци на изтъняване и възлесто задебеляване на алвеоларната компакта. При това рентгенологично не може да се каже дали се касае за завършен фиброзен процес или за грануломатозно разрастване, преди да е разрушена светлата ивица на алвеоларната компакта.

При рентгенова снимка при върха на увредения зъб се вижда деструкция на костите с окръглени краища. Те се наричат грануломи или кистогрануломи. Това е последният етап от развитие на хроничния периодонтит. Кистата има 2 обвивки - външна съединителна и вътрешна епителна, както и кистозно съдържимо. Кистата расте бавно и незабелязано за болния. Постепенно започва да притиска околната костна тъкан и да я изтънява. Алвеоларното тяло в челюстта в областта на кистата постепенно се увеличава, набъбва, а костната тъкан изтънява.

 

Лечение

При хроничните периодонтити (гранулом) имунната система на организма е достатъчно силна да не позволи на бактериите да предизвикат остро възпаление, но и не може сам да се излекува поради непрекъснатото постъпване на нови бактерии през отворения или неправилно запълнен коренов канал. Хроничните периодонтити протичат с минимална или дори без симптоматика (слаби болки или дискомфорт в зъба при дъвчене). При тях отново се провежда конвенционално кореново лечение, като се презапълва правилно канала на зъба.

След завършване на лечението на периодонтита се прави контролна рентгенова снимка, на която се вижда дали е добре запълнен до края кореновият канал. При хроничния периодонтит (гранулом) след като е запълнен кореновият канал на рентгенови снимки през 6 месеца се проследява оздравителния процес, като се обръща внимание на намаляване на размерите на гранулома или кистата.

В някой случай при бактерии, които са с висока агресивност и устойчивост ендодонтското лечение не е достатъчно и се налага хирургичното отстраняване на гранулома чрез апикална остеотомия или хемисекция 

При лечението на периодонтитите се цели да се премахне етиологичния фактор, т.е микроорганизмите и техните токсини; да се даде отток на ексудата при наличие на такъв; да се повлие възпалителния процес в периапикалните тъкани и да се стимулира оздравителния процес; да се осигури херметично запълване на кореновия канал, с което да се изолира апикалния периодонциум от контакт със слюнката в устната кухина. Отстраняването на етиологичния фактор е свързано с механична и химична обработка на кореновия канал.

При механичната обработка на кореновия канал и промивките с различни антисептични разтвори по време и след тази обработка не могат да се елиминират всички микроби, поради което се използват различни медикаменти поставени в кореновия канал между посещенията. Медикаментозните вложки се поставят в пулпната камера или в кореновия канал, в зависимост от диагнозата и качествата на медикаментите. Чрез тях се осъществява продължително повлияване на остатъчната бактериална инфекция в дентиновите каналчета. Медикаментите, които се употребяват като медикаментозни вложки между посещенията, имат второстепенно значение и могат да бъдат употребени само след много добра механична обработка на кореновия канал.

  • Калциев хидроксид (Calcium hydroxide) 
  • Хлорхексидинови щифтове 
  • Фенолови деривати
  • Комбинирани дентални пасти

 

Билколечение

  • Масло от морски зърнастец се нанася на марля и се масажират венците в продължение на 8 минути.
  • Арония с мед (200 гр. 50 гр.) Взима се през целия ден между отделните хранения. На следващия ден, процедурата се повтаря, но с плодове от калина.
  • Лайка и градински чай в размер на три супени лъжици в 1,5 л вряла вода за половин час, и след това се джабурка.

 

Профилактика

Профилактиката на пародонтит се състои от мерки, насочени към поддържане на здравето на венците и зъбите. За тази цел е желателно да се следват стриктно тези прости инструкции:

  • Редовното почистване на устната кухина - сутрин и преди лягане;
  • Използвайте след всяко хранене разтвори за изплакване;
  • Навременното лечение на зъбите;
  • Два пъти годишно рутинна проверка при зъболекаря.