Хроничен тазов синдром

Понятието хроничнен тазов болков синдром се изпозва, за да се означи болка в областта на таза, придружена от затруднено уриниране, болка в областта на тестисите, пениса и някаква степен на сексуална дисфункция (намалено либидо, болка при ерекция и/или еякулация и други), без да може да се докаже бактериален причинител за тези симптоми. Пациентите се оплакват от засилващи и утихващи симптоми, които са доста неприятни за тях и имат голям негативен ефект върху качеството им на живот.

Хроничния тазов болков синдром не означава задължително възпаление на простата. Всъщност не се наблюдава връзка между наличното възпаление на простата и силата на симптомите при това заболяване.Причините за това са все още неизвестни. Смята се, че съвкупността от симптоми, срещащи се при хроничния тазов болков синдром не се дължат на една причина, а по-скоро на последователност от увреждащи събития, стартирани от множество, вероятно свързни по между си фактори.

Причини:

Иницииращи събития могат да бъдат инфекция, застойни промени в простата, практикуването на професии свързани с продължително излагане на вибрации на тазовите органи (напр. шофьори), нарушения в тазовото кръвообращение, травми, нарушения в инервацията на долните пикочни пътища, анатомични варианти в структурата на простата, нарушения в имунитета и други

Тъй като хроничния тазов болков синдром е диагноза, която се поставя на базата на съвкупността от симптоми, от които страда пациента, американския NIH (National Institute of Health) приема въпросник, описващ състоянието на пациента, разделен на четири групи относно местоположението, честотата и силата на болката в областта на таза и на половите органи, нарушенията в уринирането и качеството на живот. Съставя се сборен индекс от симптомите на хроничния простатит Chronic Prostatitis Symptom Index Score (CPSI), който спомага за оценката и поставянето на диагноза при пациентите, представящи се със симптоми на хроничен простатит или хроничнен тазов болков синдром.

Усложнения

• хронична тазова болка;
• извънматочна бременност;
• разкъсване на тубо-овариален абсцес – разкъсването и отварянето на абсцеса може да стане към право черво, сигмоидно черво, пикочен мехур, перитонеална кухина, много рядко – към влагалището;
• безплодие (тубарен стерилитет) – при сраствания и непроходимост на тръбите. Тубарен стерилитет се развива при 8% от жените след един епизод на тазова възпалителна болест, при 20% – след повторен епизод, при 50% – след трети епизод;
• синдром на Fitz-Hugh-Curtis – възпаление на глисоновата капсула на черния дроб и срастването й чрез множество нишки към диафрагмата и коремната стена.

Диагностициране:

При физикалния преглед могат да се открият болки или дискомфорт на различни места в тазовата област и половите органи. Взимат се проби от урината след масаж на простата за микробиологично изследване.

Освен анамнестичните данни за болка в перинеума, над симфизата, опашната кост, болка при еякулация, смущения в ерекцията и сексуални нарушения, при пациентите трябва да се установи психичното им състояние - настроение, инициативност, качество на съня, както и дали са налице данни за някои психосоматични синдроми - синдром на хронична умора, синдром на раздразнени черва, учестено уриниране с императивни позиви.

Наред с дигиталното ректално изследване на простата, микроскопското и бактериологичното изследване на простатния секрет, трябва да се установи дали има болезнени места по перинеалната и тазовата мускулатура и върху os coccygis. Опипването на споменатите структури се прави при положение на пациента в положение за литотомия.

Лечение:

Някой пациенти усещат засилване на симптомите при прием на определени храни (например пикантни) или на алкохол и избягването им може да е от полза за тези пациенти. Депресията, стреса и тревожността също се свързват с влошаване на симптомите и предприемането на мерки за редуцирането им води до подобряване на състоянието на болните.

Някои спортове, каране на колело, яздене на кон могат да утежнят или да се свържат с поява на симптоми и в такива случаи практикуването им трябва да бъде преустановено. Физиотерапията, т.н. седящи бани (прилагани и за лечение на хемороиди), масажи на простата, йога, акупунктура и когнитивна поведенческа терапия могат да помогнат на пациентите да редуцират или поне контролират симптомите си.

Не съществува лекарство което да излекува хроничния тазов болков синдром, но терапията състояща се от един или повече медикамента, спомага за значителното облекчаване на симптомите при множеството от случаите. Лекарствената терапия на хроничния тазов болков синдром включва използването на много класове медикаменти като антибиотици (използването им е противоречиво), противовъзпалителни средства, алфа блокери, хормонална терапия, фитотерапия (кверцетин, сао палмето), аналгетици, мускулни релаксанти и други.

Хиругичните интервенции са крайна мярка в лечението на хроничния тазов болков синдром и обикновено се прилагат в случаите на обструкция (запушване) на долните пикочни пътища или абцес на простата.

Ако се установят болезнени участъци, се предписват специални урпражнения в сътрудничество с физиотерапевт. На пациентите се предписва аеробика, която повишава нивото на катехоламините и подобрява самочувствието. Аеробиката се препоръчва специално при пациенти с депресия, синдром на хронична умора и фибромиалгия.

Прилага се тренировъчна техника, която спомага на пациента волево да контролира автономни телесни функции. За тази цел на пациента се представя на екран електромиографски запис на съответен мускул, благодарение на който пациентът вижда дали е в състояние волево да го съкрати или отпусне. Напр. при пациент с детрузор - външен сфинктер диссинергия се поставя на съответното място на перинеума електрод, който регистрира активността на външния сфинктер. На монитора пациентът може да види, дали е в състояние да отпусне волево външния сфинктер на уретрата.