Банер за мобилна версия за апликация

Хъркане

Когато дишаме през носа, въздушния поток минава над мекото небце, което приляга плътно към корена на езика. Въздушната струя навлиза без излишно завихряне в ларинкса. При дишане с отворена уста, въздушната струя първоначално се завихря в зоната на фаринкса, което при стеснени въздухоносни пътища и при отпусната мускулатура е съпроводено с вибрация на меките тъкани и акустично се възприема като хъркане.

Хъркането е грубия, дрезгав звук, който се чува, когато потокът от въздух, който минава през гърлото и устата по време на сън бъде възпрепятстван по някаква причина. Когато въздух премине през отпуснатите тъкани на гърлото, те започват да вибрират, което създава неприятните звуци. Освен, че хъркането е неприятно и пречи на съня на близките на хъркащия, то може да е признак за по-сериозно заболяване.

Почти половината от възрастните хъркат от време на време или постоянно. Често хора, които не го правят по принцип, съобщават за хъркане след вирусно заболяване, след употреба на алкохол или след като приемат някои медикаменти. Често се смята, че хората с този проблем са обикновено мъже с наднормено тегло. Всъщност слаби жени могат да хъркат също толкова силно , въпреки че това състояние е 7-10 пъти по-разпространено при мъжкия пол. Като цяло се смята, че с напредването на възрастта и повишаването на телесното тегло, хъркането се влошава.

Хъркането е неприятно за слушащия, но направо вредно за здравето на хъркащия. При него организмът не може да се възстанови пълноценно. Тялото не получава достатъчно количество кислород по време на сън. При ронхопатия (хъркане) се нарушава регулацията на дишането по време на сън и нараства стресът, хроничната умора и пристъпите на лошо настроение.

Промени в начина на живот, като намаляване на теглото, избягването на алкохола скоро преди лягане или спането на една страна може облекчи неприятното състояние. Използват се и медицински уреди, както и хирургични методи, но те не са необходими винаги и не са подходящи за всеки, който хърка.

Когато човек заспи, мускулите на покрива на устата (мекото небце), езика и гърлото се отпускат. Тъканите в гърлото могат да се отпуснат толкова, че да започнат да вибрират и запушват частично дихателните пъища. Колкото по-тесни стават дихателните пътища, толкова по-мощна става въздушната струя. Тя усилва вибрирането на тъканите, което прави хъркането по-шумно.

Причини:

Неусложненото хъркане не се приема за болестно състояние, съответно не се лекува. Могат обаче да се предприемат редица профилактични мерки, за да се отслаби неговата сила. За целта следва да се имат предвид следните фактори, допринасящи за проблема:

доказано е, че наднорменото тегло, особено при мъжете, е свързано със стесняване на горните дихателни пътища, респективно е предпоставка за хъркане;
приемането на алкохол или "успокоителни" отслабва мускулния тонус, което води до отпускане на мекото небце. Последното започва да "плющи като знаме" в струята на въздушния поток;
различните дразнещи вещества, особено тютюневия дим, водят до набъбване на лигавицата на дихателните пътища и повишено образуване на секрет;
спането по гръб, е съпроводено с "падане" на корена на езика назад; често промяната в позата е достатъчна за преустановяване на хъркането.

Горните предпоставки за хъркане често се комбинират. Консултация с лекар може да набележи конкретни мерки за ограничаване на проблема.

Причините за възникване на хъркането включват:

варианти в анатамоията на устата и гърлото – ниското меко небце, уголемените сливици, удължения мъжец („висулката”, която виси в дъното на устата) могат да стеснят дихателните пътища и да предизвикат хъркане
наднормено тегло – при повишаване на телесната маса, част от нея се натрупва около гърлото и може да стесни дихателните пътища
консумация на алкохол – алкохолът отпуска мускулите, включително и тези на гърлото и употребата му скоро преди лягане може да предизвика хъркане
хронично запушен нос или изкивявания в носната преграда могат да допринесат за влошаване на проблема
сънна апнея – хъркането се свързва със заболяването обструктивна сънна апнея. При това заболяване, тъканите на гърлото запушват изцяло или частично дихателните пътища и това води до периоди на спиране на дишането.
полиомиелитът, мускулната дистрофия, честите инфекции на синусите, алергии, настинки, хипотироидизъм и други заболявания увеличават шанса за развитие на обструктивна сънна апнея и хъркане
фамилна предразположеност – при хора, чиито един или двама родители хъркат, съществува по-голям риск да започнат да хъркат

Сънната апнея се характеризира с периоди на силно хъркане, следвани от такива, през които дишането почти или напълно спира. Не винаги запушването на дихателните пътища е пълно, но те стават толкова тесни, че въздуха, който преминава през тях не е достатъчен за нуждите на тялото. В един момент липсата на кислород и повишението на нивото на въглероден диоксид карат болния да се събуди, обикновено със силно хъркане или задъхване. Тези епизоди се повтарят много пъти през нощта и рядко се помнят. За да бъде поставена диагноза обструктивна сънна апнея, периодите, през които дишането силно се забавя или спира, трябва да са най-малко пет на час и да са с най-малка продължителност от 10 секунди (средно траят между 20-30 секунди и 2-3 минути). Въпреки, че страдащия от сънна апнея, може да не знае за своето състояние, периодите на силно хъркане често много добре се познават от човека, спящ до него. Връзките с близките хора, представянето в училище или в работа в много случаи страдат от продължителната умора през деня, която следва непълноценния сън.

Симптоми:

В зависимост от причината за хъркането, то може да се придружи от следните оплаквания:

повишена сънливост през деня
нарушена концентрация
непълноценен сън
задушаване нощем
високо кръвно налягане

Освен характерните периоди на хъркане и спиране на дишането, други симптоми, които могат да подскажат, че е налице обструктивна сънна апнея са:

често събуждане през нощта с промяна на положението на тялото за да се улесни дишането
повишена сънливост през деня и чести дрямки, които не водят до пълноценна почивка
промени в настроението,
лесна раздразнимост
понижено сексуално желание
чувство за депресия

Лекарска помощ трябва да се потърси в случайте, когато:

хъркането стане прекалено силно и пречи на човека до хъркащия
има чести заспивания през деня
има промени в настроението, раздразненост, депресия, понижение на концентрацията

Тези симптоми могат да сочат, че хъркането се предизвиква от по-сериозно заболяване като обструктивна сънна апнея.

Когато се забележи хъркане при деца, трябва да се търси консултация с педиатър. Те също могат да се разболяват от обструктивна сънна апнея. Проблеми с носа и гърлото (напр. увеличени сливици), както и наднорменото тегло са най-честите причини за детското хъркане. Лекуването на тези заболявания спомага за подобряване съня на детето.

Диагностициране:

По време на визита при лекаря, той ще ви прегледа и ще ви разпита за вашите симптоми. Желателно е на прегледа да присъства и човека, спящ до вас за да разкаже за начина на хъркане и неговата продължителност и начало. Изследвания, които се назначават за изясняване на по-сериозна причина за хъркането могат да включват:

рентгенография
компютърно-томографско изследване
вагнитно-резонансна томография
изследване на съня (Полисомнография) – в зависимост от тежестта на симптомите може да се наложи изследване на съня, наречено полисомнография, което се провежда в лаборатории за изследване на нарушенията на съня. При това изследване, преспивате една нощ в лабораторията, като през това време за Вас са прикрепени апарати, следящи функцията на сърцето, нервната система, начина на дишане, движенията на краката и ръцете. Полисомнографията се смята за „златен стандарт” при изследването на сънната апнея.

Самостоятелно лечение:

За да се справите сами с хъркането може да опитате следните съвети:

Сменете възглавницата си. Използването на дебела възглавница пречи на вратните мускули да се отпуснат и по този начин се стесняват дихателните пътища. Ниската възглавница дава възможност вратът да стои в по-изправено положение и това облекчава преминаването на въздуха.
Следвайте добър ритъм. Лягайте и ставайте от сън в определен час. По този начин лесно ще влизате във фазата на дълбокия сън. Хъркането е свързано с фазите на повърхностния, с т.нар. лек сън.
Спете настрани. Принципно човек хърка, когато спи по гръб, тъй като тази поза притегля долната челюст. По-добре е да спите настрани или по корем. Ако не успявате да се отпуснете в друга поза, то повдигнете леглото при главата с 5 см, стига това да не предизвиква проблеми с кръвообращението. По този начин ще повдигнете брадичката си и главата ви ще заема правилната позиция по време на сън.
Спрете пушенето, алкохола и приспивателните. Алкохолът води до отпускане на мускулатурата на врата при спане и това стеснява дихателните пътища, благоприятстващо хъркането. Хората, които пият по-малко и не пушат, нямат такъв проблем. Никотинът възпалява тъканите, които са разположени в задната част на гърлото, и също са причина за появата на хъркане при сън.
Яжте по-малко вечер. Вечеряйте най-малко три часа преди лягане, за да имате време храната да се смели. Леката вечеря пречи на диафрагмата да продължи да работи на пълни обороти, което пречи на дишането. Преди сън вземете лъжица мед, за да „смажете гърлото“, но винаги преди да си измиете зъбите.
Понижете теглото. Намаляването на килограмите се отразява на хъркането. Това не означава, че хъркащите хора непременно са дебели, а че повечето индивиди с наднормено тегло хъркат. При тях е по-дебела кожата на врата и тя вибрира леко при преминаването на въздуха.
Пейте или свирете на хармоника. Пеенето има ползотворен ефект върху хъркането. То укрепва мускулите на гърлото, отразява се върху дишането и работата на диафрагмата. Практически всички духови инструменти могат да съдействат за премахване на хъркането. Американско проучване от 2009 година сочи, че музикантите, които свирят поне половин час на ден, не хъркат колкото останалите си връстници.
Мийте носа всекидневно. Добрата хигиена на носа може да намали хъркането, тъй като той се запушва от полените, акарите и замърсяването. Всеки ден е препоръчително да измивате носа си с физиологичен разтвор или солена вода (с морска сол). Правете тези промивки вечер, за да може течността да проникне в синусите. Избягвайте спрейовете и капките за нос, които освобождават секрети, но провокират странични проблеми. При тесни синуси и ноздри, добре е да се посъветвате със специалист, за да решите проблема.
Използвайте лепенки за нос – те разшияват ноздрите и облекчават хъркането, но не помагат при болните от сънна апнея
Лекувайте навреме изкривяванията на носната преграда (за които може да се нуждаете от хирургична операция), както и запушването на носа, причинено от настинки или алергии.

С превъзпитание и промяна на начина на живот, на хранене и дишане, може да намалите хъркането. С упражнения могат да се стегнат мускулите на челюстта, да почистите дихателните пътища и да премахнете причините, които провокират хъркането.

Изтеглете езика навън колкото е възможно повече. Задръжте така 10 секунди и отпуснете. Опитайте се да докоснете брадата и носа си с езика. Повторете движенията 4-5 пъти.
Натискайте небцето. Натискайте две-три минути с езика предната и задната част на горното и долното небце. После масажирайте по същия начин с езика и страничните части на устната кухина.
Изпейте гласните. Силно изпейте всяка гласна по пет пъти, като се стремите да я изговаряте правилно. След това изпейте отново гласните, но съчетани с „л“, „к“ и „м“ по следния начин: „Ла-ла-ла“, „“Ке-ке-ке“, „Ми-ми-ми“ и така нататък. Изпейте тези звукови съчетания десетина пъти всяко.
Сгънете езика. Вдигнете езика си назад и с предната му част се опитайте да достигнете дъното на устата. Задръжте 10 секунди и повторете.
Отваряйте и затваряйте устата. Правете го възможно най-бързо, като внимавате да не прехапете устните.

Лечение:

При посещение при лекар, той първо ще ви препоръча промени в начина на живот като гореспоменатите. Ако те не помогнат, съществуват различни възможности за лечение. Те се делят на консервативни и хирургични.

Консервативните методи за лекуване на хъркането включват:

спрейове провтив хъркане – те овлажняват лигавицата на гърлото и намаляват съпротивлението спрямо навлизащият въздушен поток. Преди обаче да закупите подобен спрей е добре да се консултирате с лекар-алерголог.
стоматологични приспособления, които се слагат в устата – те намаляват хъркането и скърцането със зъби по време на сън.

CPAP маска (Continuous positive airway pressure – Продължително положително въздушно налягане). Това е най-широко използвания метод за лечение на сънна апнея (обструктивна или централна) и включва носенето на маска на носа по време на сън. Маската е свързана с апарат, който изпраща въздух под налягане, който държи отворени дихателните пътища. Въпреки, че това е предпочитания метод за лечение, някои хора трудно заспиват с маската и шума от апарата.

Хирургични методи

Когато се установят проблеми с носното дишане, хирургията може напълно или частично да реши проблема. В тези случаи основната цел е да се коригират анатомичните промени по възможно най-щадящ начин, като фокусът е върху правилната носна функция, без гаранция за пълно изчезване на самото хъркане.

Хирургичните методи за лечение на хъркането включват:

премахване на пречещи тъкани – пример за такава процедура е увулопалатофарингопластиката, при която се премахва тъкан от задната част на устата и горната част на гърлото
вадене на сливиците
хирургични интервенции на горната и долната челюст – прилагат се процедури, при които се преместват части от горната и долната челюст напред, това води до разширяване на мястото зад езика и намалява стесняването на дихателните пътища
хирургична корекция на изкривена носна преграда
радиочестотна термотерапия – при тази процедура лекарят използва електрод, чрез който пробиват дупчици на точно определени места в мекото небце. По този начин се втвърдява и стяга увеличената и отпусната тъкан на мекото небце. Успеха на процедурата е 80-90%, рядко се налага реоперация.

Когато хъркането е само "козметичен проблем", всякакви форми на хирургично лечение следва да се избягват. Ние относително добре знаем кои са вибриращите структури, но не можем да ги премахнем без съществено нарушение на нормалната физиология. Рекламираните типове на хирургично лечение са ефективни при около 70-85% от случаите, но при голяма част от пациентите след година-две хъркането се подновява. При това, независимо от типа на оперативното средство (класическа хирургия, лазерно обгаряне на небцето, редукция на подлигавичните тъкани с високочестотен ток или коблатор, склерозиране чрез инжектиране на различни вещества), болката е значителна, а често процедурата е неколкократна.

Хъркащият не е виновен за проблема - към ситуацията следва да се подходи конструктивно и да не се влагат излишни емоции. Когато не се касае за допълнително увреждане на здравето, не е оправдано хъркащият да се подлага на хирургични процедури със съмнителен ефект.

Билколечение

Лайката и лавандулата помагат да се отпуснете и облекчават стреса. Често те биват предписвани при безсъние и хъркане. С тяхна помощ дихателните пътища се отпускат и досадният звук спира. Най-удобният вариант за прием е под формата на чай.
Мащерката и майораната успешно съдействат за прочистване на дихателните пътища. В народната медицина се използват за лечение на респираторни заболявания. Много добро средство за борба с хъркането е чай от мащерка и лайка/майорана. Запарете с вряла вода 90 грама сухи листа от двете билки и ги оставете да престоят за десет минути. Подсладете с мед и вашият ефективен лек срещу хъркане е готов. Изпийте го преди лягане.
Тилчецът е може би най-доброто природно средство срещу запушените дихателни пътища в устата, носа и гърлото. Тази билка успешно почиства лимфната система, като разтваря втвърдилата се слуз. Може да се приема на капсули, но по-удачният вариант е под формата на чай.
Ментата и евкалиптът лесно успяват да отпушат носа. Те лесно изчистват слузта в дихателните пътища, което помага за свободното дишане. Има различни варианти за приема им, но може би най-ефикасният от тях е да капнете няколко капки върху възглавницата си и да спите след това спокойно.
Джинджифилът подобрява секретирането на слюнка и добавя покривен слой и лубрикация на гърлото. Билката премахва запушването на носа и облекчава дихателните пътища на респираторната система и също лекува хъркането. Чай от джинджифил помага при хъркане. Идеално средство за смазване на назалните и гърлените проходи е познатият ни джинджифил. Използвайте го под формата на чай, за да осигурите спокойна нощ на вас и на вашия партньор. Пригответе лека от парченце от корена с дължина 3 см. Предварително го почистете и нарежете на парченца. Оставете го да къкри за пет минутки в тенджера, в която се сложили чаша вода. След това запарвайте за още пет минутки.
Жасминът има естественото свойство да разгражда слузта и храчките, което помага не само за по-лесното дишане, но и за спане без издаване на хъркащи звуци. Достатъчно е да сложите няколко капки етерично масло от билката върху възглавницата си и проблемът е решен.
Освен срещу хъркането, коренът от валериан помага и срещу безсъние. Най-добре е да приемате билката комбинирано с мащерка или тилчец.
При хъркане, причинено от назални проблеми, може да опитате и следните домашни капки за нос. Приготвят се от 10 мл физиологичен разтвор, към който се прибавят между 5 и 10 капки клеева тинктура. Разклащайте преди всяка употреба. На ден може да поставяте по 2-3 пъти по 2-3 капчици във всяка ноздра. Това средство подпомага отбъбването на възпалената лигавица.
За да се справите с ужасното хъркане, може да разчитате на необятната лечебна мощ на етеричните масла. Ще се спрем на няколко от тях, които не само имат релаксиращ ефект, но и съдействат за облекчаване на затруднената дихателна дейност. Разглежданите етерични масла усилват кръвообращението, а от там и притока на кислород към клетките.

Масло от мента помага при хъркане, причинено от проблеми с носа. Ментовото масло е изпитан лек за незабавно отпушване на носа. Просто нанесете няколко капчици от него от вътрешната и от външната страна на носа. Ще усетите незабавно ефекта от неговото приложение.
Маслото от мащерка е друг ефективен лек против хъркане. Необходимо е да смесите 4-5 капчици от него със същото количество зехтин. Получената емулсия втрийте в ходилата си преди сън. Този метод насърчава кръвообращението. Ароматът на мащерка съдейства за отпушване на носа и облекчаване на затруднената дихателна дейност.
Инхалациите с евкалиптово масло гарантират спокоен сън. Няколко капчици от него разтворете в тенджера с вряща вода. Махнете я от котлона. Покрийте главата си с хавлия и се надвесете върху съда с отварата. Вдишвайте от парите в продължение на няколко минутки.

Приемайте по 1-2 лъжици зехтин преди сън, за да се избавите от мъчителното хъркане. Зехтинът е сред натуралните лекове с безброй ползи за нашето здраве. Едва ли подозирате, че той може да Ви помогне да се справите с хъркането. Всичко, което е необходимо да направите, е да приемете 1-2 лъжици от него преди сън. Той насърчава отделянето на секретите и редуцира риска от задържането им в гърлото и носа.
Градинският чай, известен още като салвия, е средство което се справя успешно с всякакви възпаления. За да избегнете нощното хъркане, причинено от проблем с гърлото или носа, опитайте гаргара с отвара от градински чай. Направете я преди вечерния сън. За да приготвите лековитата течност Ви трябва половин шепа свежи листа от билката. Количеството залейте с чаша вряла вода и киснете 7 минути, след което може да прецедите и да използвате за жабурене.
Резултати от научно изследване показват, че листата и цветовете на плода маракуя значително намаляват хъркането. Достатъчно е да приемете преди сън чаша чай от пасифлора. Приготвя се от лъжица от листата, които се киснат в продължение на 7 минути в чаша вряща вода.
Трите подправки чесън, хрян и лук са еднакво ефективни при хъркане, причинено от проблем със сливиците или запушен нос. Изброените лекове се справят с лекота с тези оплаквания. Ако нямате нищо против техния вкус, опитайте лечение с тях. Скилидка чесън, приета преди сън, ще Ви избави от хъркането. За целта е необходимо да приемете преди сън скилидка чесън или четвърт глава лук. В случай, че сте решили да изпробвате лечение с хрян, количеството за прием на корена е парченце с дължина 1 см.
Опитайте точно преди лягане и смес, приготвена от 200 мл сок от прясно зеле и две лъжички мед. В продължение на 35 дни, всяка вечер преди сън приемайте по доза от еликсира.
Маслото от зърнастец е прекрасно средство за справяне с хъркане, причинено от назални проблеми. Просто поставете във всяка ноздра преди лягане по капчица от маслото.
По няколко пъти на ден в ноздрите си може да накапвате и по капчица-две сок от алое.
Ежедневният прием на чаша зелен чай също допринася за подобряване на състоянието на хъркащите хора.

Рецепти на Дънов

Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене да се взема по 1 супена лъжица (за деца по 1 чаена лъжичка) сироп от широколистен живовляк – листа (50 г в 1 л хладка вода, на тих огън врят 10 минути, след това в същата отварка се прибавя 1 супена лъжица керевизено семе и 1 чаена лъжичка анасоново семе, предварително счукани на ситно в дървен хаван, и 200 г чист пчелен мед – врят още 10 минути; като изстине, се прецежда през ситна цедка).
Десет минути след сиропа да се изпива по 1 чашка от 75 г (за деца наполовина) отварка от жълт кантарион, лайка, мента пиперита и салвия – по 50 г от всяка. От тази смес 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода и на тих огън врят още 5 минути. Като изстине, се прецежда.
Диета. Обикновена храна без свинско, говеждо, консервирани меса и риба. Люто, алкохол и тютюн – не! Вечер – безмесна храна – кисело мляко и плодове. Храната да се дъвче добре.
Вместо вода (ако дадените отварки са недостатъчни) да се пие или айран (разбито кисело мляко с вода), или домашна лимонада: в една чаша се изсипват 1–2 чаени лъжички ситна захар и 1/4 изравнена лъжичка винена киселина (лимонтозу), напълва се чашата с вода 1–2 см по-долу и се бърка, докато се разтворят захарта и киселината; след това се изсипва 1 изравнена чаена лъжичка сода бикарбонат и се бърка, докато содата прекипи.
Два часа след ядене да се изпива по 1 чашка от 75 г (за деца наполовина) отварка от босилек, лавандула, лешникови листа, маточина, мента пиперита, риган, подбел (листа) и хмел (шишарки) по 50 г от всяка. От тази смес 2 супени лъжици се запарват с 500 г вряща вода и на тих огън ври 10 минути. Като изстине, се прецежда.
Сутрин още с отварянето на очите (при по-възрастните от 15 години) се прави самовнушение с формулата: „От ден на ден хъркането ми все повече и повече намалява и в най-скоро време напълно ще изчезне“. Казва се шепнешком, бързо и волево 20 пъти подред, последвано от фрикция с хладка вода на подмишниците, корема и половите органи, а след обличането и от 10–20 дълбоки вдишвания с бавни издишвания.

Важни добавки:

Болният да не спи по гръб и на висока и твърда възглавница, а на средно висока и средно твърда, върху която се слага друга, малка възглавничка, напълнена със 100 г босилек (листа и цвят), 100 г суха папрат, 100 г хмел (шишарки) и по 50 г комунига и здравец, и винаги вечер да си ляга да спи два часа след вечеря, но не и веднага след вечеря.
Преди лягане трябва хубаво да се проветри стаята, за да има достатъчно чист въздух през цялата нощ. В спалнята не трябва да има никакви непотребни предмети, дебели пердета и тежки килими. При спането устата трябва да бъде затворена, да се диша през носа и дишането да бъде леко. Носът не трябва да бъде сух. Тогава въздухът минава през него по-мъчно и се предизвиква хъркане.
Лечението продължава до пълното ликвидиране на хъркането.

Хъркане при децата

Ако сте забелязали, че детето хърка нощно време, има дълги паузи в дишането, често се върти в леглото, спи през по-голямата част от нощта с отворена уста и се изпотява повече от обикновено е възможно това да се дължи на определено нарушение на съня. Всички тези признаци, и най-вече хъркането нощно време, може да са симптом на т.нар обструктивна сънна апнея в детска възраст. Около 1 до 4% от децата страдат от сънна апнея, повечето от които са на възраст между 2 и 8 години.

Обструктивната сънна апнея при деца, както и при възрастни пациенти, представлява временно спиране на дишането, причина за което в повечето случаи е някаква обструкция или блок на въздушния поток в горните дихателни пътища. Когато спим мускулите, оформящи задната част на устната кухина се отпускат. В някои случаи обаче те се отпускат в по-голяма степен, стеснявайки въздушните пътища и ограничавайки по този начин въздушния поток. Това е особено характерно при наличието на увеличени тонзили, както и на увеличена трета сливица, които са и най-честите причини за поява на обструктивна сънна апнея в детска възраст.

Рискови фактори за развитие на обструктивна сънна апнея са:

Фамилна анамнеза за наличие на обструктивна сънна апнея;
Наднормено тегло;
Някои заболявания, като Синдром на Даун, детска церебрална парализа и др;
Нарушение или деформация в структурите, изграждащи устната кухина, челюстите, гърлото, които стесняват въздушното пространство;
По-голям размер на езика, който при сън се отпуска назад и може да блокира въздушния поток.

Кои са признаците на обструктивна сънна апнея в детска възраст?

Когато дишането спре, нивото на кислород в кръвта разко спада, при което мозъкът изпраща сигнал за кратко събуждане на организма, освобождавайки по този начин дихателните пътища. Обикновено събуждането е толкова кратко, че рядко се осъзнава от човека. Въпреки това, тъй като епизодите на спиране на дишането настъпват през цялата нощ, това сериозно влошава качеството на съня. Последният става повърхностен и не води до необходимата отмора.

Симптоми:

Хъркане по време на сън, съпроводено с дълги паузи, сумтене, шумно издишане;
Дихателни усилия по време на сън;
Неспокоен сън, свързан с постоянно въртене в леглото и заемане на необичайни пози;
Увеличено изпотяване нощно време (особено, когато не се е наблюдавало преди това);
Повишена дневна сънливост и поведенчески промени.
Липсата на пълноценен сън има отношение не са само към по-трудното ставане сутрешно време и повишената сънливост денем. Проучванията показват по-голяма честота на поява на синдром на хиперактивност и дефицит на активното внимание, както и затруднение в процесите на учене, запомняне и други при деца, проявяващи симптоми на обструктивна сънна апнея.

Диагностициране

Както при възрастни пациенти, така и в детска възраст, метод за диагностика е полисомнографското изследване.

В случаите, когато причината за поява на обструктивната сънна апнея са увеличени тонзили е желателна консултация с УНГ специалист, който ще прецени дали е удачно извършването на аденотонзилектомия. В 70 до 90% от случаите се наблюдава пълно обратно развитие на симптомите.

Когато причината не са увеличените тонзили или симптомите персистират въпреки оперативната намеса е удачно прилагането на продължително позитивно налягане по време на сън, което поддържа въздушните пътища постоянно отворени.

Наднорменото тегло представлява сериозен рисков фактор и налага спазването на определен диетичен режим, както и подходяща физическа активност.

В по-леки случаи може да се предприеме само периодично проследяване на състоянието на детето, преди да се пристъпи към лечение.

Лечение

Хъркането при деца в повечето случаи се дължи на трета сливица. Децата, които имат този проблем, боледуват често от респираторни заболявания.

Постоянно се оплакват от течащ нос. В този случай решението е премахване на проблемната сливица, тъй като тя на практика вече не притежава защитна функция и задържа бактерии. Подобна манипулация е добре да бъде извършена на възраст 7-8 години.

Риносептопластиката е друг метод за справяне с проблема хъркане. Този оперативен метод представлява комбинация от ринопластика и септопластика. Първият метод променя не се само външните очертания на носа. Коригира го и във функционално отношение.

Ринопластиката често се комбинира заедно със септопластика – метод, при които се смалява носа чрез коригиране на носните прегради. Тези хирургични интервенции се извършват под обща упойка и след тяхното изпълнение се налага еднодневен болничен престой. Единствен недостатък на метода е, че след неговото изпълнение пациентът трябва да носи превръзка за период от 7-10 дни.

Родителите, чиито деца хъркат, могат да разчитат и на хомеопатични средства за овладяване на проблема. След консултация с хомеопат на Вашето дете ще бъде предписано някое от следните хомеопатични средства.

Аргафис нутанс (Agraphis nutans) – този препарат е подходящ за пациенти с възпалени тонзили, при които се наблюдават чести отити и намален слух заради запушване на Евстахиевите тръби. От него се приемат двукратно по 5 гранулки в концентрация от 5 СН.
Лимфомиозот – предписва се, когато хъркането е съпроводено с оточни процеси.
Барита карбоника – този препарат е подходящ за деца с чести инфекции, засягащи УНГ тракта. Те обикновено прохождат и проговарят по-късно в сравнение с останалите деца на тяхната възраст.
Калкарея карбоника – хомеопатичният лек за пълничките деца, които хъркат.
Калкарея фосфорика е препарат, подходящ за деца, при които хъркането е съпроводено с чести респираторни заболявания.
При често възпаление на тонзилите се препоръчва калкарея флуорика.
Дулкамара е продукт, подходящ за пациентите, при които оплакванията се усилват при влажно време.
От комбинираните хомеопатични препарати на хъркащите деца се препоръчват цинабсин и тонзилотрен. Първият е подходящ при назални проблеми, а вторият при възпаления на тонзилите. И в двата случая приложение намира комбинираният препаратеуфорбиум, предлаган под формата на спрей и сол.