Церебрална парализа

Церебралната парализа е общ термин, с който се описват свързаните с мозъка двигателни проблеми. Травми в главния мозък, получени при раждането или малко след това, следствие от нарушение във функциите на нервно-мускулната система, която се проявява като доживотна парализа на една или повече части на тялото.

Детската церебрална парализа е последица от въздействия върху главния мозък на детето по време на вътреутробния живот (облъчване с йонизиращи лъчи, инфекция), родова травма (налагане на форцепс, увиване на пъпната връв около врата, прекаран енцефалит, мозъчна травма). Недоносенити новородени са с повишен риск от ДЦП.

Причини

Обикновено церебралната парализа се свързва с липсата на кислород по време на раждането, преносването или недоносването на плода. При преждевременно раждане теглото на бебето е по-малко от нормалното. По тази причина на майките, които усещат ранни контракции, трябва да бъдат предписани лекарства, които да удължат бременността им. В последните години стана ясно, че поднорменото тегло е свързано с пушенето или приемането на наркотици от бъдещата майка. Изключително висок е рискът от церебрална парализа на плода при майки, пристрастени към наркотик.

Усложнения при бебетата като мозъчни хеморагии, липса на кръвоснабдяване и недостиг на кислород, както и мозъчни инфекции вследствие от инфекция при майката, се считат за проблеми по време на бременността, които могат да причинят церебрална парализа. След раждането до това състояние могат да доведат инфекции като менингит и сериозни травми на главата. В нашата страна най-честата причина за церебрална парализа е недостиг на кислород по време на раждането. При бебета, които се раждат „посинели“, с увита пъпна връв или не изплакват непосредствено след раждането, има недостиг на кислород. Трайно увреждане на мозъка, настъпило след такова събитие, може да доведе до церебрална парализа.

Други причини са: вирусни инфекции (рубеола вирус, цитомегаловирус, херпес вирус и др.), прекарани по време на бременността; медикаменти (седативи, психотропни, антиконвулсанти), както и други психоактивни вещества (никотин, алкохол), които са употребявани по време на бременността. Рисков фактор са недоносените бебета, новородените, които не изплакват в първите 5 минути след раждането, децата с мозъчен кръвоизлив и тези, които се нуждаят от кувьоз повече от 4 седмици.

Симптоми

Симптомите варират според тежестта си от лека парализа на крайните части от едната страна на тялото до изключителна загуба на контрол над мускулите, говора и зрението. Могат също така да се появят и проблеми със слуха и изоставяне в мозъчното развитие.

Детската церебрална парализа (ДЦП) представлява съвкупност от непрогресиращи двигателни промени – парези, неволеви движения, координационни нарушения и промени в мускулния тонус, които са резултат от мозъчни увреждания в предродовия, родовия и следродовия период. Чести придружаващи симптоми са: зрителна и очедвигателна непълноценност – нарушена функция на очедвигателните нерви, епилептични пристъпи, говорни нарушения, изоставане в интелектуалното развитие.

Показателни за новородените могат да бъдат сигналите, като ненормално дишане, сучене и хълцане. На един късен етап от развитието на бебето растежът му се затормозява, а фините му движения са спастични. Могат да бъдат налице по-късно прохождане и приучване към пазене на чистота, така както и прекалено силни рефлекси, неправилна реч и бавни движения на лицето.

Болестта се изявява напълно в следкърмаческата възраст, с прогресивно засягане на нервно-мускулната система и траен мускулен спазъм, като ръцете са свити в лактите и китките, а пръстите са свити към дланите. Бедрата са сгънати и завъртяни навътре, стъпалата се превити надолу. Мускулатурата е напрегната. При опит крайникът да се постави в нормално положение мускулният спазъм се засилва. Походката е крайно затруднена. Стъпването е на пръсти, със сгънати бедра и с триене на колената едно в друго. Всички движения са бавни и некоординирани. Част от децата развиват гърчове, някои от тях показват умствено изоставане. Говорът е затруднен.

Съществува и болестна форма, при която заболяването протича с непроизволни, некоординирани движения, главно на ръцете. Нерядко равновесието е разстроено, мускулният тонус е понижен и болните залитат при ходене. Често спастичната парализа засяга само отделни мускулни групи или само един крайник.

Лечение

Успехът на лечението зависи от това кога е поставена диагнозата и от тежестта на заболяването. Колкото по-рано се установи проблемът, толкова е по-голям ефектът от лечението. Конвенционалната медицина предлага лечение, състоящо се от спортни упражнения, хирургични операции и лекарства, които отпускат мускулите и предпазват от припадък. В резултат на това лечение много от пациентите водят затворен живот до момента, в който се научат да се справят с елементарните си всекидневни нужди.

В наши дни, дори ако мозъчното увреждане не може да се излекува напълно, добре планираното лечение може да помогне на пациентите да водят независим живот. Рано поставената диагноза обаче е от ключова важност за такова лечение. Отлагането води до сериозни рискове.

Лечебният подход варира според състоянието на пациента. Особено важно е рехабилитацията да започне в ранна фаза. На този етап е изключително важно да се използва способността на мозъка да се променя, наречена невропластичност, без да се губи време. Възможно е в мозъка на развиващо се бебе функциите на клетките в увредената зона на мозъка да се прехвърлят на съседни клетки. Това обаче може да стане само при рехабилитация в ранна фаза. Поради това рехабилитационните процедури при бебета, родени недоносени с мозъчни хеморагии преди края на 30-а седмица, които са в сериозен риск от церебрална парализа, могат да започнат дори докато бебето е все още в кувьоза. Предвид всичко казано, изследването с ЯМР е необходимост за окончателна диагностика при бебета в риск от церебрална парализа.

Рехабилитация

Мозъчното увреждане, причинило церебралната парализа, не може да прогресира. Но двигателните проблеми при децата, които не получават лечение, са прогресивни. При церебрална парализа и спастичност, която не се повлиява от рехабилитационни методи, е важно да се пристъпи към хирургична интервенция без отлагане. В противен случай е възможно състоянието и свързаните с него проблеми да се влошат с израстването на детето. Много е важно добре планираната програма за рехабилитация да се прилага, докато детето спре да расте. Възрастта за операция може да варира, в зависимост от избрания метод. Тя може да се извърши най-рано на 2.5 или 3 години. Когато хирургичната намеса при спастичност, свързана с церебрална парализа, се отлага, може да се стигне до състояние на ограничена подвижност или обездвижване на ставите, наречено контрактура. В такъв случай е необходима консултация с опитен ортопед.

Лечението е продължително и се състои в извършване на системна лечебна гимнастика, физикални процедури, масажи, носене на изправителни ортопедични апарати, церебростимулиращи медикаменти. По показание се предприема ортопедична пластично-реконструктивна коригираща операция.

Тъй като през първите три години от живота развитието на детето е много бързо, рехабилитацията в този период може да доведе до много ефективни резултати. Ежедневната физиотерапия в голяма степен може да реши проблема при деца с лека спастичност. Това им дава възможността да бъдат независими от околните в ежедневието си. Лечението има за цел да осигури на тези деца живот без чужда помощ и в полза на обществото.

Прогнозата е неблагоприятна. Тя се подобрява след успешна хирургическа намеса.

Билколечение

Освен с конвенционалната медицина на пациента може да се помогне и с билки. Много билкови чайове подхранват мускулите и нервите с ценни минерали и ензими. Когато са слабо разредени, те са подходящи за бебета и деца.

• Някои билки действат като антиооксиданти и помагат, действайки срещу свободните радикали, които са в изобилие. Това са розмарин, гинко билоба и джинджифил. Освен че е антиоксидант джинджифилът подобрява кръвообращението на крайниците.
• Другите билки, на които трябва да се обърне внимание, са жълтият киселец, водният кресон и млечният магарешки трън. Важно е лекарят терапевт да е компетентен, най-вече когато лекува деца.
• В Индия най- използваните билки за лечение са: са Тулси , чесън и невен. Там се използват и много други неизвестни на нас билки, за които се твърди, че помагат при церебрална парализа.

Профилактика:

Профилактиката се състои в грижливо и щадящо износване на бременността, квалифицирано професионално водене на раждането с избягване на родова травма, особено в областта на главата на новороденото, предпазване на детето от инфекция на ЦНС. 

Бъдещите майки не трябва да пушат и да употребяват наркотици. Те трябва да бъдат внимателни и с приемането на пестициди, защото химикалите преминават през плацентата и уврежда мускулите и нервите на развиващото се бебе.