Банер за мобилна версия за апликация

Цистит

Циститът е най-често срещаното заболяване на пикочния мехур. Представлява възпалително състояние на лигавицата на пикочния мехур. Заболяването е преди всичко на бактериална основа, с най-чест причинител Escherichia coli, а освен това може да бъде и на вирусна или гъбична основа. Терминът “цистит” често се използва и за други инфекции и раздразнения по цялата пикочна система. Винаги се свързва с чести позиви за уриниране и чувство на парене по време на уриниране. Ако циститът не се излекува изцяло, може да стане хроничен.

Циститът е по-често срещано явление при жените и това има своето обяснение. Уретрата (каналчето, което отвежда урината от пикочния мехур) при жените е много къса (само няколко сантиметра), права и се отваря на нивото на влагалището, където е зона, нормално колонизирана от бактерии. Понякога се случва бактерии да проникнат по хода на уретрата в пикочния мехур и да предизвикват цистит или инфекция на долните пикочни пътища. Бактериите, които се изкачват по уретрата до пикочния мехур, често могат да бъдат следствие от замърсяване с фекалии или вагинални секреции. При жената, близостта на аналното отверстие и влагалището до уретрата, могат да бъдат причина за лесното преминаване на бактериите. Тъй като уретрата на мъжа е много по-дълга, тънка и извита, подобно проникване на бактерии е много по-трудно и затова най-често то се дължи на допълнителен предразполагащ фактор (например поставянето на катетър) или друго заболяване. Ето защо, при мъжа циститът най-често е усложнение, вследствие на други проблеми, предразполагащи към инфектиране по съседство.

Тези инфекции се срещат най-вече при жените, но и при мъжете се увеличават с напредването на възрастта. При хипертрофия, простата, поради физическата близост, може да повлияе чрез натиск върху пикочния мехур, което да увеличи риска от възпаление.

При 85% от заболелите жени, циститът често се повтаря (рецидивира) и става хроничен.

  • Към регистрираните заболели е редно да се добавят недиагностицираните или грешнодиагностицираните пациенти, което значително увеличава реалния брой страдащи от цистит.
  • 90% от заболелите с хроничен цистит са жени.
  • Най-често срещаната възраст на заболелите от цистит е около 40 години.
  • 25 % от жените са под 30 години.
  • Хроничният цистит може да засегне съвсем млади хора, включително и деца.
  • Понякога са нужни от 5 до 7 години, за да се диагностицира хроничният цистит.

 

Видове:

  • Остър цистит.
  • Хроничният цистит най-често е причинен от предишно заболяване, което не е било излекувано напълно. Инфекцията не е отстранена изцяло и остава скрита, проявявайки се при най-малката възможност – понижаване на имунитета (настинка, грипни състояния), стрес или пък пренатоварване.
  • Неинфекциозен цистит може да възникне вследствие на травма, поемане на изгарящи химични субстанции или агресивно медикаментозно лечение, които да променят както химичния и биологичния баланс в организма, така и да повлияят адекватността на имунния отговор.
  • Радиационният цистит е особен вид неинфекциозен цистит, възникващ непосредствено след облъчване, лъчева терапия или химиотерапия.

 

Симптоми:

Симптомите обикновено са силни и отчетливо забележими. Организмът също има степен на сила на сигналите, които дава, в зависимост от значимостта на проблема.

  • Чести непреодолими позиви за уриниране;
  • Уринирането е придружено с болки и парене;
  • Обикновено урината има силен, неприятен мирис;
  • Понякога урината е мътна;
  • Болка, непосредствено над срамната кост;
  • Уринирането е мъчително и болезнено. Тежки и бавнонижещи се секунди, в които нищо не се случва – накрая, не само че се отделя съвсем малко урина (няколко капки), но това е съпроводено със силно парене и болка. 
  • Децата, които боледуват от цистит, обикновено се оплакват от болки ниско долу в корема и парене при уриниране;
  • Може да има наличие на кръв, дължаща се на кървене от възпалената стена на мехура;
  • Острият цистит обикновено не се съпровожда с повишаване на температурата, нито пък от болки в кръста и лумбалните области. Появата на такива е признак за усложнение и трябва да се уточни навреме.
     
  • Тъй като симптомите обикновено са доста силни, това може да доведе до допълнителни неразположения:
    • Честото ходене до тоалетна (на всеки 15-20 минути) води до нездрав сън, а оттам и съпътстващите проблеми – умора, депресия, главоболие, понижен имунитет.
    • Много от хората въобще не са способни да работят и да извършват каквато и да физическа или умствена дейност.
    • Хората с остър или изострен цистит не могат да пътуват, а често и изобщо не могат да излязат от вкъщи.
    • Циститът не позволява никаква сексуална активност, докато симптомите не бъдат остранени.

 

Причини:

Най-честият причинител на острия цистит са бактерии от гастро-интестиналния тракт, т.н. Coli-бактериите (от латински colon – дебело черво).

В около 70-95% от случаите причинителите на цистит са бактерии Escherichia Coli. Това е бактерия, която нормално обитава червата, помага за храносмилането и унищожава някои вредни бактерии, но попаднала в пикочните пътища и в пикочния мехур, тя води до възпаление.

По-рядко, около 5-15% причинителите са Staphylococcus saprophyticus. Тези микроби рядко обитават човешкия организъм. Обикновено попадат отвън.

Рядко се срещат и други причинители като Proteus mirabilis и Кlebsiella.

Хламидиите също могат да предизвикат цистит, макар и рядко.

Понякога е възможно да съществуват бактерии в пикочния мехур, без наличието на каквито и да са симптоми (особено при по-възрастните). За това може да има много причини, най-честа от които е недостатъчното изпразване, което води до застой на урината и може да предизвика лека инфекция. Освен това, възпалението може да бъде резултат от приема на някои лекарства (най-често антидепресанти и антибиотици). Може да бъде и резултат от обездвижване или запек.

Микроорганизми могат да попаднат в пикочния мехур чрез кръвта или лимфата от огнища с хронично възпаление. Например, заболявания като грип и хемороиди се усложняват с развитие на цистит, когато бактерии проникнат в пикочния мехур по кръвен път.

Циститът при жените често е свързан с възпаление на влагалището – колпит (така нареченото „бяло течение”) или нарушение на вагиналната микрофлора.

Поради анатомичната особеност на женските органи и възможност на бактериите лесно да нахлуват към пикочния мехур, от огромно значение е подържането на добра лична хигиена. Рядката смяна на дамските превръзки може да бъде предразполагащ фактор за появата на цистит.

Но и прекомерната хигиена също може да бъде отключващ фактор. Употребата на дезинфекциращи сапуни и вагинални душове, с които се цели „почистване” на вагината и влагалището, води до унищожаване на така наречената „сапрофитна” флора (микроорганизми, които нормално обитават тази зона и не представляват опасност). По този начин се улеснява развитието на конкурентните им патогенни бактерии, които да причинят цистит.

Нормално нашият организъм е атакуван ежедневно от всякакви микроорганизми, които имунната ни система бързо обезврежда. Но спадът на имунната защита може изцяло да промени това. Понякога и най-безобидната наглед настинка може да предизвика отслабване на имунния отговор, промяна на вагиналната флора, а оттам и нахлуване на патогенни микроорганизми, които да станат причина включително за цистит.

Проблеми като запек и диария сравнително често могат да бъдат фактор за поява на цистит, предимно у жените. Те обикновено са свързани с увеличаване броя на определени бактерии, които после лесно попадат във влагалището, а оттам и в пикочния мехур и стават причина за възпалението му.

Поради механични и хормонални причини, циститите са по-често срещани по време на бременност. Уголемената матка притиска пикочния мехур и пикочните пътища, което създава благоприятни условия за възникването на уроинфекции. Освен това, много често по време на бременност, се увеличава и самият обем на пикочния мехур, което забавя функцията му. Повишава се и алкалността на урината, което също може да причини неспособност тя да се пребори с евентуални бактериални нашествия. Нерядко се наблюдава албуминурия (в урината се установява наличието на абумин, което означава, че могат да се загубят ценни за организма вещества), водеща до инфекциозни състояния. При 20-40% от случаите симптомите са дискретни или дори липсващи. Това налага по-чести изследвания, дори и без никакво наличие на симптоми, както и своевременно лечение, защото при липса на симптоми много лесно и бързо инфекцията може да достигне до бъбреците. Освен това, циститът може да бъде предразполагащ фактор за аборт или преждевременно раждане.

Количеството вода, което всеки трябва да приема като минимум, може да се съобрази с килограмите, като ги умножи по 0,03 – ако тежите 50 кг, то средно трябва да приемате по 1,5 литра вода на ден. При приемането на по-малко количество течности, съответно и уринирането е по-рядко, с което се намалява механичното миене на пикочния мехур и уретрата от урината, следователно бактериите имат много повече време да се размножават. Освен това, често цистит възниква, когато човек приема нормално количество течности при обикновени условия, но пропуска да ги увеличи, когато нуждите на организма от вода рязко нарастват (при повишена температура на околната среда, голямо физическо натоварване, сериозни чревни разстройства или продължителна треска).

Всеки, който ползва катетър, има бактерии в своя пикочен мехур, обикновено без симптоми. По време на смяна на положението на катетъра, би могло да се повиши опасността от инфекции.

Захарта в урината е идеална хранителна среда за бактериите и затова бактериалната флора на кожата и лигавиците при диабетиците е анормална. Лигавицата на пикочния мехур е една от най-често засяганите и съответно при диабет циститите са с повишена честота.

Чести и повтарящи се инфекции на пикочната система, особено ако са при момчета и млади мъже, могат да се окажат резултат от вродени аномалии някъде из пикочните пътища, които да не позволяват пълното изпразване на бъбреците и пикочния мехур.

При мъжете с уголемена простата, поради анатомичната близост на простатата и пикочния мехур, има физическа пречка пикочният мехур да се изпразва напълно и свободно, което може да доведе до увеличаване риска от възпаление.

Други неблагоприятни условия като простатит (инфекция на простатата) и уретрит (инфекция на уретрата) могат да бъдат изявени с подобни симптоми като при цистита.

Това е цистит, свързан с повишената честота на сексуалната активност. Циститът, принципно не е полово-предавана болест. Но по време на сексуалния контакт, особено при “по-страстен” такъв, проникаването на пениса във влагалището може да предизвика моментно отваряне на изхода на уретрата. Това улеснява проникването в пикочния мехур на бактериите, които се намират на входа на влагалището. Ако двойката редува анален с вагинален секс, тогава възможността от попадане на бактерии от ануса през влагалището до уретрата и пикочния мехур е още по-голяма. Заболяването не е полово предавана болест, тъй като жените обикновено се заразяват със своите собствени бактерии, а не с тези на партньора.

Гонореята и хламидията са възпаления, чиито симптоми са подобни на тези на цистита. Освен това те самите могат да причинят цистит.

Отново поради хормоналните изменения, по време на менопаузата, организмът търпи много резки промени. Именно заради тези промени пикочната система често е засегната от инфекции, една от които е именно циститът.

Дезодоранти или други ароматизатори за влагалището могат често да причинят раздразнение и да повишат риска от поява на цистит.

Атрофията на лигавицата на влагалището и уретрата, която често настъпва след менопаузата в резултат на намаленото количество на естрогените, може да увеличи склонността към инфекции на пикочния мехур.

Хранителната алергия често предизвиква оплаквания, сходни с тези на пикочните инфекции. Тестването може да покаже кои са храните, предизвикващи алергията.

Използването на алуминиеви готварски съдове може да предизвика циститни оплаквания.

Кадмият, който е токсичен метал, също може да създаде проблеми при уринирането. Той се утаява в почвата, откъдето попада в растенията и чрез храната попада в организма. Съдържа се също в тютюневия дим.

Колоидното сребро е естествен широкоспектърен антисептик, който противодейства на инфекцията, потиска възпалението и ускорява излекуването. Може да се приема орално или локално.

 

Рискови групи

  • Жени, които не спазват адекватна хигиена;
  • Хора с отслабена имунна система;
  • Бременни;
  • Хора с рожденна деформация в пикочоотделителната система;
  • Мъже с уголемена простата;
  • Хора, използващи катетър;
  • Хора, които не пият достатъчно количество вода;
  • Хора, които често и за продължително време отлагат ходенето по малка нужда;
  • Хора, страдащи от синдром на дразнимото черво (колоноспазъм);
  • Хора, страдащи от синдром на хроничната умора;
  • Страдащи от вулводиния (болезнени раздразнения на външните женски полови органи);
  • Страдащи от ендометриоза;
  • Страдащи от мигрена;
  • Страдащи от алергии;
  • Автоимунни заболявания, като Лупус и Синдрома на Сьогрен.

 

Усложнения:

  • Хроничният цистит е най-честото усложнение и една от основните причини за появата му е именно неадекватното лечение на острия цистит.
  • Фиброзиране и намаляване обема на мехура (патологичен процес, който се изразява в повишено разрастване на съединителна или фиброзна тъкан, нарушаваща структурата на тъканите и органите).
  • Пробив на стената на мехура – рядко, но опасно усложнение.
  • Пиелонефрит – това безспорно е едно от най-тежките усложнения на цистита. От пикочния мехур, през уретерите, бактериите могат да достигнат и засегнат бъбреците. Това усложнение трябва да се взима под внимание всеки път, особено, когато се наблюдават повишена температура или болки в лумбалната област.
  • Рецидивиращи цистити – те са много характерни при дълготрайно наличие на някои от посочените предразполагащи фактори. При тях от особено значение са превантивните мерки.
  • По време на бременност, циститът често може да протече (20-40%) без никакви симптоми и да се усложни до пиелонефрит.

 

Диагностициране

Диагностицирането на цистита първоначално се базира върху симптомите. Обикновено оплакванията са типични и много често са достатъчни за поставяне на диагноза.

Ултразвуково изследване е един от начините за диагностициране на цистита. Чрез него се изследва пикочния мехур, с което се цели намиране на индиректни белези на остро или хронично възпаление. Двойно контурираната стена предполага остро възпаление на мехура, а уплътнената и задебелена стена над 8-10 мм предполага хронично възпаление. Могат да се видят и увеличен дял на простатната стена, както и камъни, които, от своя страна, биха могли да бъдат причина за появата на възпалението.

Необходимо е да се извърши изследване на урината чрез химичен тест (dipsticк) и микроскопско изследване на урина – култура с анализ на седимента. Показателите, които се наблюдават са следните:

Бактерии. Гледана под микроскоп, нормалната урина е стерилна (т.е не трябва да има повече от няколко бактерии). При микробно число >104 се говори за сигнификантна бактериурия, позволяващa да се идентифицира конкретен причинител и да се направи антибиограма.

Наличието на левкоцити в урината е признак за възпалителен процес на бъбреците, пикочните пътища или половите органи. Нормално в урината се съдържат от 3,5 до 10,5 гига на литър левкоцити, които не променят цвета и прозрачността й. Броят на левкоцитите нараства при заболяване на организма. Тогава урината става мътна. В нея се забелязват отделни частици. При възпалителни заболявания на женските полови органи в урината се регистрира високо съдържание на левкоцити, което изисква повторно изследване, но на стерилна урина.

В урината нормално не трябва да има нитрити. Наличието им се означава като нитритурия и е белег на наличието на възпалителен процес и бактериално разлагане на урината, т.е. белег на уроинфекция. Нитритите възникват в резултат на жизнената дейност на микроорганизми – E. Coli, Proteus, Кlebsiella и др.

Много е важно жените да знаят, когато дават урина за изследване, да разделят срамните си устни, за да се избегне попадането на бактерии от кожата. Освен това е важно да се дава средна порция урина (първите няколко капки от урината да не попадат в съда).

Изолират се други болестни състояния, чиито симптоми могат да бъдат близки до тези на цистита: бъбречни заболявания, туберкулоза на пикочния мехур, вагинални инфекции и други. Подобно чувство на неразположение и болка, може да има при ендометриозата, която обаче често съществува едновременно с хроничния цистит.

Друга възможност за диагностика е цистоскопията. Това е ендоскопски метод, който се използва за подпомагане на диагностицирането и проследяването на заболявания, засягащи пикочния мехур. Цистоскопът представлява тънка тръба, снабдена с оптична система за наблюдение. С нея много лесно се вижда, ако има наличие на възпаление по стената на пикочния мехур.

Важно при диагностиката е да се направи и гинекологичен преглед на жените за откриване на евентуални полови инфекции и определянето на специфичната микрофлора във влагалището.

 

Лечение

Най-често циститът се третира с антибиотично лечение. То, обаче, носи и своите рискове – отслабване на имунната система, нарушаване както на стомашно-чревната, така и на отделителната микрофлора, което косвено може отново да причини цистит. Дисбактериозата е една от основните причини за нарушение, както на имунния отговор на организма, така и за цялостен дисбаланс в тялото. Тя е промяна на нормалния състав на чревната микрофлора. При нея се намалява количеството на полезните бифидо- и лактобактерии, което води след себе си неприятните последици. Например бактерията Escherichia coli – най-чест причинител на цистит, е полезна за чревната флора бактерия. Убивайки я, антибиотиците „лекуват” цистита, но в същото време „разболяват” червата.

Антибиотиците несъмнено преодоляват тежките симптоми и те отшумяват. Острата фаза преминава. Но точно тогава идва още един проблем – така наречената антибиотична резистентност. Става въпрос за бактерии, които под външно влияние, най-често противомикробни лекарства, се променят в организма, адаптират се и стават устойчиви и неуязвими за последващото действие на същия антибиотик. В това си състояние те могат и да не са болестотворни, но при определени условия, могат бързо да възвърнат тези си свойства. Резистентните бактерии оцеляват в присъствието на антибиотика и продължават да се размножават, което води до по-продължително заболяване или до повторението му. Прекомерното и неправилно използване на антибиотици и химиотерапевтици ускорява появата и разпространението на резистентни бактерии. Поради широкото и неконтролирано използване на антибиотиците в продължение на много години, днес голяма част от бактериите, населяващи нашите тела (вероятно между 50 и 80%), са нечувствителни към масово използваните антибиотици. Това принуждава лекарите да използват по-мощни и потенциално по-опасни антибиотици, създаващи по-голям риск от странични ефекти и нежелани реакции. Така се попада в един омагьосан кръг, излизането от който може да коства много усилия и нежелани странични ефекти.

При третирането с антибиотици има и още един фактор, който има огромно значение. За съжаление, много често циститът се проявява именно по време на бременност, а тогава лечението с антибиотици е нежелателно.

Обикновено, при повечето случаи на цистит, природните методи са най-подходящи. На фона на тази съвкупност от химия и електроника, фитотерапията и други така наречени алтернативни медицини внасят не само различната гледна точка. Те дават една възможност, която обещава липса на странични ефекти. Тя може да бъде реално най-щадяща за организма в дългосрочен план, давайки му шанс за най-безболезнено лечение и житейска активност.

Дълги години природата е била единствен източник на терапия и нейният потенциал не трябва да бъде подценяван. Напоследък голяма популярност придобиват и други техники на самолечение – на съзнателно и подсъзнателно ниво, техники на дишане и т.н. Това са всъщност отдавна използвани на Изток методи, чиято стойност конвенционалната медицина все още пренебрегва. В тази връзка, например в Япония 3 на 100 000 жени боледуват от хроничен цистит (за сравнение – в Европа и САЩ – 70 на 100 000), факт, който безспорно е свързан с начина на живот.

 

Хранителен режим

  • Правилната диета е една от първите стъпки в терапията на цистит. Елиминирането на някои храни от менюто и увеличаване количеството на други може значително да облекчи симптомите на цистит и да ускори лечението.
  • Необходимо е да се изключат храните, които често влошават хроничните възпалителни заболявания. Такива са захар и сладкарски изделия, млечни продукти, пържени храни, соя, кофеин, газирани напитки, шоколад, алкохол, цитрусови плодове, домати. Не се препоръчват още пилешки дробчета, консервирани смокини, стафиди, авокадо, говеждо месо, винен оцет, майонеза.
  • Препоръчват се пълнозърнести, пресни, нерафинирани и непреработени храни. Всички плодове, зеленчуци, бобови, семена, ядки, зехтин и студеноводни риби (сьомга, риба тон, сардини, скумрия, камбала).

Необходимо е още:

  • Прием на около 2-3 литра вода на ден. Водата е отлично средство за пречистване на пикочните пътища и подобряване на диурезата. Поддържайте този прием на течности 2-3 дни след отшумяване на симптомите.
  • Подходяща е и ечемичената вода, която се смята за традиционно средство срещу цистит. Може да се приготви като шепа перлен ечемик се свари в 1 литър вода, докато течността остане около 500 мл. Може да се добави мед от манука и лимон по желание.
  • Ходете до тоалетната толкова често, колкото е необходимо, за да не се допусне дълго задържане на урината в пикочния мехур.
  • Не пийте алкохол, кафе и цитрусови сокове (портокал, лимон, грейпфрут, лайм), тъй като те може да раздразнят пикочния мехур.
  • Избягването на сладки изделия и напитки. Захарта благоприятства бактериалния растеж и отслабва имунитета.

 

Билколечение

Сок или добавка от червена боровинка предотвратяват захващането на бактериите за лигавицата на пикочния мехур и улеснява отмиването им и отделянето им с урината. Смята се, че инфекциите отговорни за настъпването на цистит притежават тънки, наподобяващи косъмчета, израстъци (фимбрии), посредством които се залавят за лигавицата на пикочната тръба и се разпространяват към пикочния мехур. Съдържащите се в сока киселинни вещества увреждат този фимбриален апарат и нарушава способността му за задържане върху лигавицата. 30 мл неподсладен сок от червена боровинка или 400 мг екстракт са подходящи за ежедневен прием с цел предотвратяване на инфекция на пикочните пътища. При наличие на инфекция може да се приема по една чаша на ден. Особено изразено е действието на сока от червена боровинка в случаите на често повтарящи се или рекурентни инфекции на пикочния мехур. В началото на заболяването особено ефективна е следната комбинация:

  • 3 части червена боровинка
  • 1 част коприва
  • 1 част лечебна ружа
  • 1 стрък лайка
  • 1 цвят от вратига

Една супена лъжица от смесените билки се поставя в чаша вряла вода и се оставя да престои 5-6 часа. Пие се по половин чаша, три пъти на ден, преди хранене. 

Черните боровинки също се използват за превенция и лечение на инфекция на пикочните пътища, като подобно нa червената боровинка те засягат фимбриалния апарат на бактериите. Сокът от черни боровинки е с малко по-остър вкус, затова може да се смеси с гроздов сок или сок от ябълка. Може да се приготви отвара от черни боровинки като 3 супени лъжици плодове се варят в 1литър вода, 20 минути на слаб огън. Прецежда се и се изпива получената отвара за един ден. Може да се приема вместо вода. 

Мечото грозде е добре познато средство при бъбречни заболявания и инфекции на пикочните пътища. Действието на тази билка включва успокояване на болката, разширение на пикочните пътища, почистване на пикочните пътища от попаднали в тях бактерии. Може да се използва като отвара, приготвена по следния начин: 1 супена лъжица от изсушената билка се накисва за една нощ в половин литър вода. Сутринта полученият извлек се вари в продължение на 5 минути (не повече, тъй като продължителното варене предизвиква извличане на танини, дразнещи стомаха). Прецежда се и се приема по 1-2 супени лъжици, 3 или 4 пъти на ден след хранене. Тъй като действието на мечото грозде е по-добре изразено при алкална урина, се препоръчва добавянето на една чаена лъжичка сода бикарбонат.

Чай от лепка (Galium aparine) действа като тонизиращо средство за пикочните пътища. 

Полският хвощ (Equisetum arvense) притежава стягащо и леко диуретично действие и подобрява заздравяването на тъканите. Подходяща рецепта с полски хвощ, която може да облекчи драстично симптомите на цистит е:

  • 2 части полски хвощ
  • 2 части лечебна ружа
  • 2 части царевична коса
  • 2 части Пирей (Agropyrum repens)
  • 2 части мечо грозде
  • 1 част бучу (Barosma betulina)
  • 1 чаена лъжичка от тази смес се поставя в 250 мл вряла вода и се оставя да ври продължение на 10-15 минути. Получената отвара се пие 4-5 пъти на ден, топла. 

Коренът от зефир (Althea Officinalis) има успокояващо действие, при употреба под формата на инфузия, приготвяна като билката се накисва в студена вода за няколко часа, след което се прецежда и се пие.

Царевичната коса притежава успокояващо и диуретично действие. Може да се включи в следната рецепта:

  • 2 части царевична коса
  • 2 части мечо грозде
  • 1 част бучу (Barosma betulina, Buchu)

Приготвя се тинктура от съставките и 5 мл от нея се приемат по 3 пъти на ден.

  • Или: смесват се по 60 грама стръкове хвощ, царевична коса, плод от анасон и по 50 грама листа от ягоди, корени от гръмотрън, стръкове от цариче. 2 супени лъжици от сместа се заливат с половин литър вряща вода и се оставят да врят на тих огън за 10 минути. След изстиване, се прецежда и се приема по 100 мл, три пъти на ден. 

Освен факта, че е чудесна освежаваща напитка след вечеря, напитка приготвена от няколко стръка магданоз в чаша вода може да облекчи симптомите и да подпомогне лечението на цистит, поради отличните си диуретично свойства.

  • Напитка от магданоз може да се приготви като 1 чаша пресен магданоз или 2 супени лъжици сушен магданоз се постави в чаша вряща вода. Оставете да поври на слаб огън за 10 минути. Напитката може да приема топла или охладена. 
  • Или: 1 чаена лъжичка семена се заливат с 400 мл гореща вода. Остават се да се накиснат за 2 часа, прецежда се и получената отвара се пие по 100 мл, 3 пъти на ден, преди хранене. 
  • Или: пресен сок от магданоз може да се приема по 1 супена лъжица, 3 пъти на ден, преди хранене. 

Семената от целина действат като диуретик, главно поради една от съставките в маслото от семената, бутилфталид. Дъвченето на шепа семена може да помогне за увеличаване на производството на урина. Напитка от семената на целина може да се приготви по същия начин, както от магданоз. Семена или напитка от тях може да се приемат веднъж или два пъти на ден, веднага след хранене. 

Джинджифилът е мощно противовъзпалително средство, действащо чрез блокиране на производството на медиатори на възпалението, каквито са простагландините. Освен това, простагландините участват в преноса на сигналите за болка между невроните. Поради това, джинджифилът действа като намалява текущото възпаление, предотвратява повторно възпаление и намалява болката. Действието му е аналогично на нестероидните противовъзпалителни лекарства, без техните неблагоприятни странични ефекти.

Хрянът е известен с пикантния си и лютив вкус, който намира приложение при лечение на инфекция на синусите и хрема. Едно от съединенията в хряна, алил изотиоцианат притежава добре изразено антимикробно действие. И докато червената и черната боровинка пречат за навлизането и размножаване на бактериите (бактериостатично) в пикочния мехур, то хрянът ги убива (бактерицидно действие) чрез директно атакуване на клетъчната им мембрана. Настържете половин супена лъжица пресен хрян в чаша вода или мляко и започнете приема с една чаена лъжичка, два пъти на ден. Максималната доза, до която може да достигне приема е 1,5 супени лъжици, три пъти на ден. Ако се появи стомашно неразположение, приемът трябва да бъде преустановен.

Готу кола (Centella Asiatica) може да се прилага при цистит като 10 мг стандартизиран екстракт се приема три пъти на ден. Подобрява здравината на съединителната тъкан, като стимулира производството на глюкозаминогликани, влизащи в състава на лигавицата на пикочния мехур.

Златната пръчица действа диуретично, противовъзпалително и подпомага имунната система. Освен това тя има противомикробно и болкоуспокително действие. Химичният състав на билката е подробно проучен и клинични проучвания сочат, че цял комплекс от биоактивни вещества допринася за благоприятния ефект при възпаления на отделителната система. От фитолекарствените продукти при уровъзпаления, регистрирани в Германия, продуктите, съдържащи Златна пръчица са най-много.

Брезовите листа са естествен диуретик и облекчават частично болката при пикочните инфекции.

Глухарчето също действа диуретично и пречиства черния дроб. Облекчава дискомфорта при пикочните инфекции.

Баросмата помага при инфекции на пикочния мехур, придружени от парене при уриниране.

Хидрастисът повлиява добре цистита при наличие на кървене и е ефикасен със своето противомикробно действие. Билката не трябва да се използва всекидневно повече от една седмица. Не е препоръчително да се използва и по време на бременност.

Корените от ружа подкиселяват урината и потискат бактериалния растеж.

Други полезни билки са корените от репей, плодовете от хвойна, кава кава и шипките.

Отвара от блатен аир може да се приготви като 1 чаена лъжичка нарязани корени се поставят в 300 мл гореща вода и се оставят да престоят два часа. Прецежда се и се приема по 80 мл, 4 пъти на ден преди хранене.

Приложени в оптималните дози и подходяща концентрация, билковите продукти и лекарства не причиняват сериозни нежелани реакции. Понякога може да настъпи леко стомашно разстройство или главоболие, които може да се дължат на добавени препарати и съставки, като свързващи вещества или пълнители. Поради тази причина трябва да се използват само качествени продукти с доказан произход. Както при всички вещества, притежаващи определено действие върху организма, и билковите може да доведат до по-сериозни увреждания при предозиране или неправилна употреба.

 

Други методи:

  • Прием на пробиотици – могат да възстановят бактериалното равновесие в червата и да повишат имунната система;
  • Акупунктура;
  • Масаж;
  • Седящи бани;
  • Релаксация и визуализации;
  • Соколечение;
  • Хомеопатия;

Съвети и препоръки, облекчаващи състоянието на цистита:

  • Пийте достатъчно вода – колкото повече вода се приема, толкова по-кратко бактериите престояват в мехура. Сокът, кафето и безалкохолните напитки не са заместител на водата.
  • Включете в хранителния си режим целина, магданоз и диня. Те имат диуретично и почистващо действие.
  • Препоръчително е да не приемате алкохол, газирани напитки, кафе, шоколад, пречистени и преработени храни, прости захари. Химикалите в храните, лекарствата и замърсената вода имат неблагоприятно действие върху пикочния мехур. Кофеинът предизвиква контракция на мускулите около мехурната шийка и може да провокира болезнен спазъм на мехурната мускулатура.
  • Правете топли двадесетминутни седящи бани – помагат за облекчаване на болката при цистит. В съда може да се сипе една лъжица оцет. Към водата можете да добавите две склидки чесън и да се редуват ваните. Жените трябва да седнат с разтворени колене, разположени нависоко, така че водата да може да навлезе във влагалището.
  • Избягвайте големите количества цинк и желязо до излекуване на заболяването. Увеличеният прием на цинк може да потисне имунната система, а желязото се използва от бактериите за растежа им. Ако е налице бактериална инфекция, организмът складира желязото в черния дроб, слезката и костния мозък, за да попречи на бактериите да се развиват.
  • Не задържайте урината, когато Ви се ходи по малка нужда.
  • Когато отидете до тоалетна, седнете на чинията, така че да се облегнете на стената, а не да се навеждате напред, докато уринирате. В тази поза пикочният мехур се изпразва най-добре.
  • Подържайте областта около ануса и гениталиите чиста и суха. След уриниране или изхождане по голяма нужда жените трябва да се избърсват в посока отпред назад, да уринират преди и след физически упражнения и полов акт, да се измиват гениталиите след полово сношение.
  • Носете памучно бельо, избягвайте изкуствените материи. Избягвайте носенето на тясно, стягащо бельо (например прашки), тесни панталони и джинси. Това може да предизвика протриване на кожата на гениталиите, което е допълнителна предпоставка за инфекция.
  • Преобличайте се веднага след плуване. Не стойте в мокрия бански костюм.
  • Не използвайте женски ароматни спрейове, ароматизирани готови душове, пяна за вана или ароматизирани хигиенни тампони, дамски превръзки и тоалетна хартия. Ароматизиращите вещества, които се съдържат в тези продукти, могат да имат дразнещо действие.
  • Ако често боледувате от пикочни инфекции, по-добре използвайте дамски превръзки, отколкото хигиенни тампони.
  • Ако имате болка при уриниране, но при изследване на урината не могат да се изолират бактерии, спрете употребата на сапун и използвайте за миене на гениталната област само вода. Някои хора са чувствителни към сапуна.
  • Ако в урината има кръв, незабавно се консултирайте с лекар. Това може да е проява и на по-сериозно заболяване.

 

Профилактика

Циститът е изключително неприятно състояние. В момента на страданието, човек е готов на всичко, само да отшуми. А когато премине, рядко се сеща за него и понякога има неблагоразумието да предизвиква отново цистита чрез поведението си. Съществуват определени правила, чието спазване би намалило риска от появата на цистит или неговото хронифициране.

  • Избягвайте прекомерното охлаждане. Не сядайте на земята или на друга студена повърхност. Не носете твърде къси поли през студените месеци.
  • Спазвайте определни правила на хранене – всичко лютиво, кисело, солено, мариновано и с много подправки трябва да се консумира в умерени количества и с едновременен прием на много вода.
  • За борба и предпазване от бактериални инфекции е необходимо имунната система да работи нормално. Трябва да се излекуват хроничните възпалителни огнища (ангини, синуити, кариеси и др.).
  • Коригирайте диетата си за постигане на „редовен стомах”, тъй като това има непосредствено отношение към проблемите с пикочния мехур.
  • При заседнал начин на живот, на всеки час, правете поне по 10 минути упражнения.
  • Посещавайте тоалетната на всеки 2 часа, дори и да не изпитвате нужда. Нормално е човек да отделя по около 2 литра урина на ден.

 

Още съвети:

  • Щателна ежедневна хигиена.
  • Взимайте природни антибиотици като Пчелен прополис, Чесън и Алое Вера.
  • Пийте много вода, за предпочитане с добавка на Алое Вера сок или нектар, което помага за детоксикация на бъбреците. Когато червената боровинка влезе в контакт с урината я окислява и помага за унищожаване на бактериите. Същото действие има и витамин С.
  • Препоръчва се консумация на боровинки с големи количества вода за предпазване от цистит. Червената боровинка съдържа една съставка, която пречи на бактериите да полепват по стените на пикочния мехур и уринарния тракт.
  • Не чакайте твърде дълго, когато ви се ходи по малка нужда, а го правете толкова пъти, колкото е необходимо.
  • Никога не стойте облечени с влажна хавлия след баня.
  • Уринирайте след полов акт.
  • Можете да използвате един мехлем, приготвен от Пчелен прополис и Алое Вера (Алое Вера крем с прополис) или Aloe First.
  • Носете памучно бельо, вместо синтетично, което не позволява на тялото да диша, а запаряването и влагата помагат за образуването на бактерии

 

Важни добавки:

  • Пчелен прополис и/или Чесън, природен антибиотик, укрепва имунната система: 4 до 6 таблетки на ден (по 2 таблетки с храната).
  • Алое Вера нектар с червена боровинка, против възпаления, облекчава болката, действа като антибиотик. Червената боровинка в комбинация с витамин С убива бактериите: 3 до 6 унции на ден с много вода (по 2 унции преди хранене: 1у = 28,3 или 31,1 мл).
  • Витамин С, окислява урината и убива бактериите: 3 таблетки на ден (по 1 таблетка с храната).
  • Алое Вера крем с прополис, природен антибиотик, лекува възпаления, облекчава болката: да се маже всеки ден.
  • Диуретичен билков чай за прочистване на пикочната система: всеки ден.