Чревна туберкулоза

Туберкулозата на червата засяга главно долната част на илеума, сляпото черво и възходящата част на колона, по-рядко ректума. Останалите части на дебелото черво се засягат само по изключение. Различават се първично и вторично туберкулозно увреждане на червата, перитонеума и мезентериалните лимфни възли. При вторично засягане обикновено е свързано с туберкулоза на белите дробове. При първичната туберкулоза заразяването става чрез приемане на заразени хранителни продукти, както и хематогенното (по кръвен път). Този път на заразяване се срещат сравнително рядко. През последните години под влияние на съвременната противотуберкулозна химиотерапия заболяването се среща сравнително по-рядко. При болни с туберкулоза е възможен туберкулозен лимфаденит. При изолирани форми неговата диагноза е изключително трудна. При изследване с ядрено - магнитен резонанс се установява засягане на парааортални лимфни възли, малкото було, парареналното пространство и мезентериума.

Причини

Заразяването обикновено става чрез поглъщане на храчки, които съдържат туберкулозния причинител. По-рядко става от туберкулозно огнище в яйчник, костите, ставите и др. Възможно е заразата да се предаде чрез употреба на мляко от болни животни.

В повечето случаи малката чревна туберкулоза е вторичен патологичен процес, който настъпва при прогресиране на белодробна форма на туберкулозна инфекция. Само в случай на храносмилателен път на инфекция с микобактериум, туберкулозата е първична лезия на червата.

Стоматологичният сок създава условия за бариери за туберкулозна инфекция и следователно дори при системно поглъщане на голяма маса от вирулентни бактерии, която се среща в белодробната форма на туберкулоза, не във всички случаи провокира развитието на вторични чревни лезии.

Туберкулозата на червата при деца се развива храносмилателно, т.е. с помощта на инфектирано майчино мляко по време на кърмене.

Първичните патологични промени в чревната туберкулоза се появяват в регионалните мезентериални лимфни възли, чието проявление са признаци на туберкулозен меденидит.

Туберкулозата на дебелото черво е патоморфологично проявявана от специфични инфилтрационни и улцеративни туморни образувания, както и множество гъсти нодули с малък размер и червен цвят. Туберкулозните грануломи са склонни да придават вторична бактериална инфекция и образуването на гной. При отваряне на абсцеса се образуват кървящи конфлуктни язви.

С масивна лезия на малкия и дебелото черво се създават условия за перфорация на чревната стена и развитие на ограничен или дифузен перитонит. В допълнение, честата клинична форма на чревна туберкулоза е аноректална, проявява се чрез образуване на параректални абсцеси и хронични язви, чието излекуване провокира развитието на груби цикатрични промени и образуването на стесняване на ректума. Откриването на туберкулозен парагестален абсцес се проявява в клиниката на парапроктит.

Видове:

Според патофизиологичната характеристика на туберкулозно увреждане на червата, перитонеума и мезентериалните лимфни възли има три вида:

• Улцерозен тип;
• Хипертрофичен тип;
• Улцеро - хипертрофичен тип.

Първичната чревна туберкулоза се развива след приемане на заразена с туберкулозни бактерии храна. Става дума за мляко и млечни продукти. Заразяването може да бъде и чрез попадане на тези бактерии от кръвта в червото.

Вторичната се дължи на заразяване с туберкулозни бактерии при наличие на белодробна или ларингеална туберкулоза, като туберкулозните бактерии достигат до червата чрез погълнати храчки. На различни места по протежение на гънките и дебелите черва се образуват язви по лигавицата и в дълбочина на чревната стена. Тези язви имат склонност към зарастване с образуване на ръбци и по-големи сраствания. Ръбците и срастванията стесняват на много места чревния проход.

Постепенно се развива частична чревна непроходимост. Болните се оплакват от запек, който се редува с диария, събиране на газове в червата, подуване и тежест в корема, коликообразни болки, повече в дясната половина на корема.

Симптоми:

Клинична картина на туберкулозно увреждане на червата, перитонеума и мезентериалните лимфни възли.

Симптоматиката и протичането на заболяването са доста разнообразни. Болните се оплакват от запек, който се редува с диария, събиране на газове в червата, подуване и тежест в корема, коликообразни болки, повече в дясната половина на корема. Страдащите от чревна туберкулоза отслабват доста, дефекацията е затруднена, често в изпражненията се открива кръв, телесната температура е повишена.

Освен това болните се оплакват от болки, най-често в дясната половина на корема, болезненост при натиск по хода на колона (дебелото черво) и специално в илео – цекалната област, намаление на апетита. Като израз на туберкулозна интоксикация се наблюдават субфебрилна температура, анемия, обща слабост, отслабване на тегло. Нерядко се откриват признаци и от страна на други коремни органи, дължащи се на интоксикацията или на рефлекторно въздействие, като гастрит, дискинезия на жлъчните пътища, функционални нарушения на стомаха и др. При хипертрофично–туморната форма на илео–цекалната туберкулоза общото състояние обикновено е по-малко засегнато, доминират нарушения в дефекацията и болки в дясната илиачна област, метеоризъм. При палпация се напипва резистентност в същата област.

При туберкулоза на ректума е налице клиничната картина на проктит (възпаление на правото черво), с диарични изпражнения с примеси на слуз и кръв, болки при дефекация и тенезми (болезнени напъни за дефекация).

Туберкулозата на перитонеума е най-честата причина за хроничен илеус при млади хора.

Диагностициране:

Проверката на диагнозата "чревна туберкулоза" е възможна само след изчерпателно цялостно изследване на пациента, състоящо се от комбинация от лабораторни и инструментални изследвания под формата на методи за облъчване, ендоскопични методи и туберкулинов тест. Понастоящем фтизиатриците използват скринингов метод за откриване на чревна туберкулоза, който се състои в извършване на изследване на фекалиите на пациента за скрита кръв.

Радиационните методи за диагностика под формата на иригроскопия с използване на бариев контраст позволяват да се открият туберкулозни лезии на цекума и възходящо дебело черво, чиито признаци са визуализиране на "полулунния" дефект на пълнене, изглаждане на гаустра, твърдост на слизестите гънки и стесняване на лумена, както и парадоксалното задържане на бариевия контраст в цекумента.

Напоследък възможностите за ултразвукова диагностика в изследването на червата са ефективно разширени, така също се извършва проверка на туберкулозата чрез ултразвук. Патогномоничните признаци на ЕКХ за чревна туберкулоза са откриването на сегментно чревно увреждане с увеличаване на регионалните лимфни възли и ограничено натрупване на течност в коремната кухина.

За диагностициране на туберкулозата на аноректалната област, както и на ректума, такива методи като проктологично изследване имат максимално диагностично значение. Особеност на туберкулозния процес е местоположението на язви на различни нива в ректума, които имат плоско дъно и повдигнати ръбове, както и гнойно съдържание. Отличителните белези на туберкулозен парапроктит са продължителен курс, обилна секреция на гной и липса на синдром на болка.

Проверката на туберкулозната етиология на чревната лезия е възможна само ако специфичен патоген, Mycobacterium tuberculosis, се открива в тъкани или биологични течности. За първичната изолация на патогена от биологичния материал се изискват не по-малко от осем седмици.

Високата ефективност по отношение на откриването на туберкулозна инфекция с различна локализация има интрадермален туберкулинов тест. Оценката на реакцията трябва да бъде направена 48 часа след метода за измерване на максималния диаметър на уплътнението в мястото на инжектиране. При чревна туберкулоза диаметърът на локалната кожа е повече от 17 mm. При оценката на резултатите от туберкулиновия тест, трябва да се има предвид, че инфектираните лица могат да имат положителен туберкулинов тест.

Лечение:

Съвременните принципи на лечение на чревна туберкулоза при условие на некомплектен курс се състоят в използването на ефективни туберкулостатични лекарства. Често медикаментозната терапия не винаги води до излекуване на пациент, страдащ от чревна туберкулоза, поради бързата поява на лекарствени резистентни мутантни форми на mycobacterium tuberculosis. За да се изключи такава възможност, фтизиатрите препоръчват едновременната употреба на две ефективни туберкулостатични лекарства. Курсът на лекарствената терапия се провежда дълго време, тъй като Mycobacterium tuberculosis се умножава бавно и е в състояние да остане в неактивно състояние за дълго време.

Подобно на други форми на туберкулоза, чревното увреждане трябва да се лекува само в специализирана туберкулозна болница. Най-ефективната схема на антитуберкулозно лекарство за чревна туберкулоза е приложението на изониазид (изчислената дневна доза на лекарството е 5 mg на килограм телесно тегло) и рифампицин (дневна доза от 0.45 g) за период от 9 месеца или Isoniazid при същата доза и Етамбутол дозата е 15 mg на kg телесно тегло на пациента) с продължителност 18 месеца. Тази схема на лекарствено лечение за чревна туберкулоза има 95 до 99% ефективност.

Единствената пречка за постигането на положителен резултат от лечението на пациента е неспазването на режима на приемане и дозиране на лекарството, както и появата на нежелани реакции в пациента, които са в основата на отмяната им. Така че, според статистическите данни, около 40% от пациентите с чревна туберкулоза, произволно спрат да приемат туберкулостатични лекарства. Сред страничните реакции от действието на туберкулостатичните лекарства е развитието на токсичен хепатит, неврит на предверителния нерв, тромбоцитопения и бъбречна недостатъчност.

Хирургически методи за лечение на чревна туберкулоза се използват само, ако няма ефект върху употребата на медикаменти.

Хранителен режим

При това заболяване се препоръчва да се яде храна, която е лесно смилаема. Пациенти с чревна туберкулоза трябва да се хранят с калорични храни:

• супа (ниско съдържание на мазнини);
• котлети, месо (говеждо месо, птици, зайци, пилета и пуйки);
• Прясна варена риба;
• извара;
• варени яйца;
• бъркани яйца;
• масло;
• мляко;
• кисело мляко;
• зърнени култури с мляко (ориз, овесено брашно, сметана на пшеница);
• сок от пресни плодове;

От диетата трябва да се изключат:

• свинско месо;
• гъска месо;
• агне;
• пушени меса;
• зърна;
• консерви.

Често при пациенти с чревна туберкулоза се наблюдават проблеми с храносмилателната система (диария, гадене, повръщане, коремна болка), но тези симптоми могат да посочат не само в това заболяване, така че е важно е да се проведе компетентна диференциална диагноза. При използването на синтетични наркотици може да се наблюдават чревни нарушения. Ако пациентът има тежка диария, лекарят е длъжен да извърши корекции в диетата му.

Премахнете от диетата следните храни:

• черен хляб,
• галета;
• сурови зеленчуци;
• плодове;
• ограничения в използването на месо.

Пациентите в никакъв случай да не се лекуват самостоятелно, тъй като това може да навреди на здравето.

Билколечение по Дънов:

• Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене болният да взема по 1 белтък от прясно кокоше яйце, добре разбъркан с по 1/4 чаена лъжичка лимонтузу и печена стипца (от аптеката), стрити на прах.
• Десет минути след сместа да изпива 1 чашка от 75 г отварка от бял равнец, жълт кантарион, мента пиперита, бяло подъбиче (листа), лешникови листа, овчарска торбичка, пача трева, полски хвощ и бутрак (торментила — цялата билка с корена) — по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици с прибавка и на 1 супена лъжица черни боровинки (зърна) се запарват с 600 г вряща вода. На тих огън се вари захлупена 20 минути и като изстине, се прецежда.

При липса на диария

• Сутрин, обед и вечер 20 минути преди ядене да взема по 1 супена лъжица сироп от алое арборесценс — трионче. 
• Десет минути след сиропа да изпива 1 чашка от 75 г отварка от агримония, бял равнец, жълт кантарион, жълт равнец, широколистен живовляк, (листа), мента пиперита, лайка (цвят), пача трева, пипериче, полски хвощ и салвия — по 50 г от всяка. От тази смес 2 пълни супени лъжици с прибавка на 1 чаена лъжичка анасон (семе) се запарват с 500 г вряща вода. Вари се захлупена 10 минути и като изстине, се прецежда.
• Диета. При диария е добре болният да яде супи от ориз, овесени ядки, сурови ябълки, обелени и настъргани на ситно без кората и семките, да пие сокове от моркови и възкисели ябълки по равни части или пък сок от черни боровинки с малко препечен хляб. След ядене да изпива 1 чашка от 50 г чай от лайка, забъркан с 1/2 чаена лъжичка прах от липови въглища или животински въглища (от аптеката) и 1/2 чаена лъжичка сода бикарбонат.
• Вместо вода, ако дадените отварки са недостатъчни, да пие отварка от 1 супена лъжица ленено семе (предварително леко запечено до бежов цвят) и 1 чаена лъжичка семе от анасон (от аптеката) — в 1 л вода на тих огън се вари 10 минути и като изстине, се прецежда.
• При липса на диария да предпочита лека храна, млечно-растителна, слабо солена и подкиселена с лимон или чист винен оцет, или пък обикновена храна без свинско, говеждо, овнешко и консервирано месо и риба, като отбягва суровите плодове и зеленчуци, а ги употребява варени или печени, на сокове или пюрета. Люто, алкохол и тютюн — не! Преди обяд и вечеря като аперитив да изяжда по 1—2 глави печен кромид лук без захар и без хляб. На обяд заедно с другата храна може да изяжда и по 100—200 г младо месо от агне, теле, пиле или прясна риба — речна или океанска. На вечеря — безмесна храна: супи и чорби, гъсто сварени, и пасирани зеленчукови пюрета, сготвена бамя, тестени храни, несолена извара и компот от сини сливи, праскови, пъпеши и черни боровинки (да избягва компотите от череши и ягоди), печени ябълки и други варени плодове, но без семките и корите с малко препечен хляб. При това, храната да се дъвче до пълното ѝ втечняване в устата. След обяд и вечеря като десерт да взема по 1—2 чаени лъжички от следната смес: 100 г прясно краве масло и 50 г кафе от фий (уров) — пече се като кафе и се смила, докато е горещо.
• Два часа след ядене при диария да изпива пак по 1 чашка отварка от бял равнец и пр. При липса на диария — по 1 чашка отварка от агримония и пр.
• Вечер преди лягане при диария коремът се налага с торбичка от тензух, ушита на тегели, широки 2 см, напълнени със сухи житни трици, леко напръскани с малко гореща вода, за да се затоплят добре. Отгоре се слагат вестник, вълнен пояс и грейка и се държат цяла нощ.
• При липса на диария се правят топли клизми, последвани от налагане на корема отпред и отзад с две торбички от тензух (първата ушита на три джоба, а втората на два), напълнени първата вечер с топла лапа от пресен селски хлебен квасец (37°С) или с лапа от кромид лук, опечен, нарязан и изстискан, засилени и двете лапи, както е казано за туберкулозен перитонит, но в двоен размер. Втората вечер — с топла лапа от 500 г ориз, сварен за двете места с 40 сини сливи и 3 супени лъжици ленено семе — в 1500 г вода се вари да стане гъста като тесто лапа. Едновременно се правят и другите приложения, изброени при туберкулозен перитонит.

Профилактика:

Профилактиката се състои, от една страна, в избягването да се употребява непастьоризирано неварено прясно мляко, от друга, в правилното лечение на белодробната и уро – гениталната туберкулоза.

Превантивен метод е и ваксинация BCG. Ваксинирането трябва да се извърши на възраст между 7 и 14 години. Превенция на заболяването при децата е да се избегне контакт със заразени лица. При възрастни, превенцията е годишен флуорографско изследване, което дава възможност за идентифициране на болестта в ранен стадий и да започне лечението в началото. Също така се препоръчва спазване чистота в домовете, редовно проветряване на помещението и влажно почистване. Всички тези мерки ще помогнат за намаляване на риска от заразяване с туберкулоза.

Прогноза:

Прогнозата за възстановяване на пациенти с чревна туберкулоза директно зависи от навременността на идентифицирането на патогена, както и от използването на подходящ режим на лечение.

Стартираните форми на чревна туберкулоза, придружени от развитието на широко разпространени разрушителни промени в тънките черва, се характеризират с неблагоприятна прогноза. Елиминирането на признаци на туберкулоза на дебелото черво става възможно само при използване на хирургически методи за корекция.