Шизофрения

Шизофренията представлява заболяване на мозъка, което засяга основни психични функции, които дават на здравия човек усещане за индивидуалност, неповторимост и автономност. Най-интимни мисли, чувства и действия често се преживяват като узнавани или предизвикани от околните по свръхестествен начин. Заболяването често предизвиква отклонения в поведението и нарушава нормалното социално функциониране на засегнатите от него.

Основните характеристики на заболяването са свързани с погрешно тълкуване и интерпретация на събитията в реалността. Наблюдават се отклонения в мисленето и възприятията. Емоционалните реакции са или несъответни или с чувство на безразличие. Яснотата на съзнанието, спомена и интелектуалните възможности обикновено са съхранени, но с течение на времето се наблюдава упадък. Нарушенията засягат най-основни функции, които дават чувството на човек за индивидуалност, неповторимост, самостоятелност.

Около 1% от хората по света страдат от шизофрения, сочат данните на Световната здравна организация (СЗО). Това означава, че у нас от болестта са засегнати около 70000 души.

 

Причини:

Научните изследвания показват, че шизофренията не е типично наследствено заболяване. Счита се, че не се унаследява болестта, а предразположеността към нея. Тоест, децата на болните от шизофрения унаследяват повишена уязвимост към неспецифични фактори на средата с негативно влияние (стрес), които, ако са налице, могат да благоприятстват отключването на болестта. За съжаление тези фактори все още не са установени достатъчно категорично. Ако един болен от шизофрения човек създаде семейство, вероятността децата му да развият шизофрения е 12%. Ако и двамата родители са болни от шизофрения, рискът децата им да отключат заболяването в някой момент от живота си нараства на повече от 25%. Ето защо болните от шизофрения не бива да бъдат ограничавани в стремежа си да създават семейство и деца. Единственото разумно условие, което трябва да бъде поставяно, е наличието на пълноценна ремисия, което би им позволило да изпълнят адекватно ролята си на родители. Наличието на симптоми е обстоятелство, което би нарушило сериозно способността им да родителстват пълноценно и да отгледат здрави и хармонично развити деца. Етично задължение на хората, боледуващи от шизофрения, е да информират бъдещите си брачни партньори за наличието на заболяване и за риска от развитие на болестта в поколението им.

Установено е, че честотата на шизофрениите сред роднините по пряка линия са около 4% в сравнение с около 1% при останалите индивиди. При проучвания на близнаци е установено, че почти 70% от податливостта към Шизофрения е следствие на генетични фактори, в останалите 30% значение имат факторите на средата.

15 нови случая на болестта откриват лекарите на всеки 100 000 души. 2/3 от тях изискват болнично лечение. Средната възраст, на която се открива заболяването при мъжете е 21 години, а при жените - 27 години. Около 15-20% от болните се възстановяват след първия пристъп, 52% са без психотични симптоми през следващите 2 години след първия пристъп. 50% от болните обаче са с частично нарушено функциониране след пореден пристъп, а 25% стават инвалиди.

С термина шизофрения са обединява спектър от клинични състояния. Затова не може да се направи и ясна прогноза, тъй като болестта е разнородна както по протичането си, така и по проявленията си.

Шизофрения се установява във всички култури в света. Известни различия в отделни страни се дължат главно на диагностичните различия. Парадоксално, болестта присъства в населението, въпреки намалената фертилност (повечето болни нямат деца поради социалната инвалидизация, която болестта предизвиква).

Епидемиологичните проучвания установяват, че пациентите принадлежат към ниските социоикономически групи. Ниският социален статус е резултат, а не причина за шизофренията. Изследването на социално-икономическото състояние на родители на болни от шизофрения показва, че то не се различава съществено от общата популация.

Половите различия обаче са обект на внимание. Мъжете имат по-ранна възраст на начало и по-неблагоприятно предболестно функциониране, по-изразени негативни симптоми и по-изразени структурни мозъчни абнормности, измерени с невроизобразителни техники. Жените по-често имат афективни симптоми, слухови халюцинации, параноя. По-рядко имат негативни симптоми.

 

Симптоми:

Най-честите симптоми на шизофренията по време на острата фаза на болестта са налудностите и халюцинациите. Налудностите се срещат при 90% от болните и те са най-честия симптом.

Основните симптоми са в сферата на преживяванията, мислите и усещанията. Сред ранните признаци, които са знак за консултиране със специалист са значими промени в поведението, които не могат да бъдат обяснени с конкретна причина - раздяла, смърт на близък или тормоз. Това винаги трябва да е тревожен сигнал. Едно от най-характерните преживявания е преживяването за загуба на свободна воля и усещане за подчиненост на външна сила или чужда воля. Аспект на това преживяване е възприемането дори на собствените мисли като нещо външно, диктувано от друг. Нарушенията във възприятията под формата на слухови и сензорни халюцинации са често срещани при това състояние.

Позитивни изкривявания и прекомерност на нормалните функции:

  • налудности (изкривявания намисленето)
  • халюцинации (изкривяване на възприятията)
  • разстройство на комуникацията
  • дезорганизирано поведение

Негативни симптоми или понижение на нормалните функции:

  • бедност на речта
  • понижена годност за изразяване на емоции
  • загуба на способност за изпитване на емоции
  • неспособност да се започне и поддържа целенасочено поведение
  • хипоактивност
  • снижен афект (настроение)
  • пасивност и безинициативност
  • снижена жестова комуникация чрез лицеизраз, поглед, модулация на гласа, поза
  • лошо самообслужване
  • снижена социална активност

Началния стадий приблизително може да се групира в следните най-чести варианти:

  • обедняване на личността с понижена активност, откъснатост от реалността, мечтателност, маниерност в поведението, повишено влечение към тайнството, спиритизма, окултизма и всичко, което откъсва от реалността
  • начало с натрапливи идеи, мъчителен страх от полудяване и загуба на контрол, социална изолация, поради страх от компрометиране, налудна убеденост в някои телесни недостатъци
  • начало със слабост, чувство на лесна уморяемост, загуба на хигиенни навици, социална изолация, хипохондрични опасения
  • начало с емоционална неустойчивост, немотивирани състояния на сълзливост и меланхолия, еротични фантазии. Поведението е маниерно и ексцентрично
  • начало с мания или депресия с възбуда, тревожност и витална застрашеност или с апатия, ограничени интереси, желание за самоуийство
  • начало с остър шизофренен епизод "налудност на озарението"

Шизофренията причинява огромно страдание на засегнатите от нея индивиди. В преобладаващия процент от случаите, болните от шизофрения изпитват силни страхове. Най-често тези страхове са свързани с преживяването за преследване или негативно въздействие от разстояние, както и страх от загуба на контрол върху собствените чувства, мисли и поведение. Нерядко страдащите от шизофрения имат дифузното усещане, че нещо фатално и необяснимо ще ги сполети в следващия момент, че ще престанат да съществуват, ще изчезнат, ще се разпаднат. Това усещане предизвиква дълбок, първичен, екзистенциален страх, който може да прерасне в паника, респективно в дезорганизирано поведение. Често болните са убедени, че различни хора или невидими сили се опитват да ги унищожат. Тези убеждения се формират от болните в опита им да си обяснят особените усещания, които изпитват.

Параноидните страхове са друг важен признак при шизофренията. Смята се, че се наследява не самата болест, а предразположеността към нея. Затова шизофренията не е класическо наследствено заболяване. Ако единият родител страда от състоянието, вероятността детето да се разболее е около 15%, но ако и двамата са с този проблем - вероятността нараства с 30%. Има и други фактори, които все още не са достатъчно добре идентифицирани и ако те бъдат проучени това ще подобри профилактика в семейството или училищната среда. Специалистите определят отношенията в семейството като много важен фактор. Родителите не трябва да подават с поведението си противоречиви послания - да казват нещо, а след това с действията си да изразяват противоположното. Това изключително много обърква израстващите младежи. 

Могат да се регистрират няколко типа на протичане:

  • прогредиентно протичане - непрекъснато, без пристъпи протичане, с прогресивно обогатяване на симптомите и нарастващ дефицит на личоността. Завършва с изразен дефицит на функциониране в обществото. Този тип на протичане се нарича още злокачествена Шизофрения
  • пристъпно-прогредиентно протичане - болестния процес протича непрекъснато, но на този фон са налице очертани пристъпи, следвани от епизоди на частично повлияване на симптомите
  • ремитентно протичане - това е доброкачествен ход на протичане на Шизофренията. При него разстройството протича с очертани остри пристъпи, завършващи с пълни ремисии, без дефицит на личността.
  • еднопристъпна Шизофрения - остър пристъп, завършващ с пълно оздравяване или остър пристъп завършващ с недълбок дефицит на личността, без съществено засягане на функционирането

Емоционалните разстройства са често срещани при болните от шизофрения. Една част от тях са неспецифични и се срещат при много други психични разстройства, а други са относително по-характерни за болестта.

От неспецифичните емоционални разстройства на първо място е преживяването на силен патологичен страх. Това е страх, който не е породен от опасно събитие, а е резултат на необичайните, странни усещания, които болните имат и от погрешни интерпретации, които болните правят в усилието да си обяснят случващото се с тях.

Друг чест емоционален проблем при болните от шизофрения е депресивното настроение; то често възниква като естествена психологическа реакция на осъзнаването на болестта след отзвучаване на острия пристъп. Отчаянието и преживяването за безперспективност, респективно неизлечимост, са една от причините за честите опити за самоубийство сред болните от шизофрения.

Сред относително по-специфичните емоционални разстройства се откроява емоционална несъответност. При нея болните имат емоционална реакция, която е дълбоко несъзвучна с вътрешните им преживявания или със стимулите от средата. Например болните могат да се усмихват без да има никаква видима причина за това, а запитани дали изпитват удоволствие в момента, те отговарят отрицателно или дори, че изпитват противоположна емоция на проявената, например страх. Често в такива моменти е много трудно, дори невъзможно, да се установи емоционална връзка с болните.

Разстроеното мислене е друг чест симптом при шизофрения. Освен налудностите, разстройствата в мисленето могат де се проявят под формата на объркани, нелогични (несвързани) изказвания. Често объркаността в мисленето е толкова силна, че околните не могат да доловят никаква логика в изказванията на болните.

Кататонията е специфично разстройство, което се среща в относително малък процент от болните от шизофрения. Най-често тя се проявява с мускулна скованост и неподвижна поза, болните не реагират на дразнителите от външния свят, не отговарят на запитванията, лицеизръзът им е застинал и с тях не може да се установи контакт. В тежките състояния болните престават да се хранят и дори да пият вода. В тази крайна форма състоянието се нарича кататонен ступор (от лат. stupor – вцепененост, неподвижност). В една част от случаите на ступор болните чуват и възприемат случващото се около тях, но не могат да реагират. Това състояние е особено мъчително за болните. В друга част от случаите болните са погълнати изцяло от патологичните си преживявания (интензивни халюцинации) и цялото им внимание е насочено навътре в тях. Кататонният ступор представлява спешно състояние и винаги налага интензивно лечение в специализирано лечебно заведение. Това е свързано на първо място с отказа на болните в състояние на ступор да приемат вода и храна през устата.

Налудностите представляват погрешни убеждения, които не се основават на житейския опит или на други доказателства и са в противоречие с известните природни закони и факти, установени от опита и науката. Тоест налудностите са ирационални убеждения. По своята природа те представляват допускания, които за болните са се превърнали в твърди убеждения, без да са били потвърдени с надеждни факти и доказателства.

Налудностите нямат никакви основания в реалността и не могат да се повлияват от доводите на здравия разум, тоест болните не могат да бъдат разубедени. Важно условие едно ирационално убеждение да се квалифицира като налудност, тоест като симптом на психична болест, е то да бъда много необичайно и странно за културалната общност, от която произхожда болния. С други думи, налудностите представляват погрешни убеждения, които имат абсурдно съдържание, тоест звучат невероятно и се определят като невъзможни в културата, към която принадлежи болния.

Така например, сред религиозните общности в традиционно християнските култури, широко разпространено е ирационалното убеждение, че светът и цялата Вселена са били сътворени в рамките на шест дни от едно-единствено божествено същество. Това вярване, макар и неподкрепено с доказателства, поради своята широка разпространеност не може да бъде квалифицирано като „странно”, респективно да бъде считано като симптом на умствено/психично разстройство.

Същото важи и за вярванията в магии в повечето традиционни култури. Така например, 85% от майките на психотично болните в съседна Гърция вярват, че децата им са жертва на магия. Когато и самите болни се опитват да обяснят случващото се с тях като резултат на омагьосване, това неподкрепено с доказателства убеждение не може да се квалифицира като необичайно за тази култура, респективно не може да се използва като надежден маркер за диагностициране на шизофрения. Друг пример, който има по- скоро историческо значение, е широко разпространеното през средновековието убеждение за обсебеност от демони. Тъй като голяма част от населението тогава е вярвало в съществуването на невидими зли сили и същества, хората с разстроено поведение в резултат на психична болест не са били считани за болни, а за обсебени от демони. В резултат на това убеждение са се практикували разнообразни религиозни ритуали за изгонване на демоните от тялото на страдащите (екзорцизъм).

Съдържанието на налудностите не е специфично за болестта и много зависи от културата, от която произхожда болния, както и от неговата лична житейска история. Конкретното съдържание на налудностите може да бъде най-разнообразно и единствените ограничения са тези на човешкото въображение. В хода на развитието на човешката цивилизация, налудните убеждения у болните от шизофрения непрекъснато са се променяли в съдържателен аспект, чрез включване на съвременните научни открития и технологични постижения и преплитането им с архаични вярвания. Т. напр. в последните десетилетия част от болните развиват убеждения, че в мозъка им тайно е имлантиран чип, чрез който се контролира тяхното поведение от разстояние или че същото се постига чрез електромагнитни вълни или лъчи, излъчвани от пазени в тайна високотехнологични устройства. Тези вярвания, когато не са част от общоразпространените вярванията на културната общност, към която принадлежи болния, могат да бъдат квалифицирани като „странни”, „необичайни”, тоест като патологични. Това важи с особена сила, когато болните развиват тези убеждения във възраст, когато процесът на предаване на основните ценности и вярвания за устройството на света и човешките отношения от техните родители, вече е приключил. Става въпрос за юношеството и ранната младост. Това е възрастта, когато най-често се развиват шизофренните психози.

Най-честите налудности при шизофренията са налудностите за преследване (параноидни налудности) и за въздействие от разстояние. Типичен пример за налудно вярване е непоколебимото убеждение за облъчване с космически лъчи от извънземни или убеждението, че собствените мисли се узнават или пък се „влагат” чужди мисли в собственото съзнание от разстояние с помощта на специална техника или от хора със специални телепатични умения, или пък убеждение, че тялото и собствените действия са контролирани от външна свръхестествена сила. В ранния период на формиране на налудностите за преследване болните могат да имат дифузно преживяване за застрашеност или да усещат, че ежедневни, обичайни ситуации имат особен, обикновено зловещ смисъл, предназначен единствено за тях, започват да възприемат реалността като странно променена, различна, необичайна. Тези усещания са причина болните да развиват налудни вярвания, че определени събития са инсценирани, че сегменти от реалния свят са променени или дори подменени с техни подобия (като декори от сцена) с цел да бъдат заблудени, подведени или манипулирани от невидими зложелатели и врагове. Това усещане може да се проектира дори и върху хората от най-близкото обкръжение – родителите, например, могат да се възприемат като подменени – на външен вид същите, но усещани от болните като други, съвършено различни същества. Болните могат да се преживяват като съсредоточие на всички събития около тях и да ги интерпретират себеотносно (например, възприемат случайните погледи на минувачите като насмешливи или зли), т.е. откриват необичаен, себеотносен смисъл в индиферентни събития и явления. По-късно тези усещания и преживявания се оформят и изкристализират в систематизирани налудности за преследване.

Халюцинациите представляват лъжливо сетивно възприятие, тоест преживяване за възприятие без да е налице дразнител или източник на това усещане. В този смисъл халюцинациите представляват погрешно възприемане на реалността. Типичен пример за халюцинация е „чуването” на звуци или говор без да има източник на тези звуци в близост до болния. Усещането може да бъде толкова живо и да наподобява толкова силно истинското възприятие, че болните се обръщат за да видят източника на звука или говора. Най-близкия естествен модел на психозата, е сънуването; в сънищата си хората „виждат” и „чуват” образи и звуци по начин, който е трудно отличим от реалността. В будно състояние, обаче, хората възприемат само онова, което регистрират сетивата им. Ето защо при поява на халюцинаторно възприятие първата реакция обикновено е реакция на недоумение, тъй като източника на възприятието не може да бъде идентифициран според първоначалното очакване на болните. По-късно болните развиват различни налудни интерпретации на това разминаване с реалността. Освен слухови, халюцинаторни възприятия може да има във всяка една сетивна модалност. Т. напр. халюцинациите могат да бъдат зрителни, когато болните „виждат” образи или обекти, които не съществуват във физическата реалност на непосредственото им обкръжение или могат да усещат миризми, без да има източник на тези миризми; могат да имат усещане за докосване, без да има физически дразнител на кожата и т.н.

Най-честите халюцинации са слуховите халюцинации и те представляват един от най-честите симптоми при шизофрения. Когато слуховите халюцинации са много силни, поведението на болните се променя по характерен начин – те могат да се опитват да открият източника на звуците или гласовете, да разговарят с невидимите си събеседници, да си запушват ушите, ако съдържанието на халюцинациите е неприятно или да се усмихват, ако съдържанието им е приятно.

Много типично е едновременното наличие на два вида халюцинации – едните с приятно, а другите с неприятно съдържание, едните съветват и напътстват, а другите ругаят и заплашват болния. Тези халюцинации са причина за генериране на много високо ниво на тревожност и обърканост у пациентите. Понякога халюцинациите могат да имат императивен характер – болните чуват гласове, които им нареждат какво трябва да направят. В по-леките случаи болните успяват да им се противопоставят, а в по-тежките те се чувстват неспособни на това. Ето защо този тип халюцинации представляват едни от най-тежките симптоми – в тези случаи, под влияние на халюцинациите, болните могат да извършат нещо опасно или дори да посегнат на живота си.

Макар и чести, слуховите халюцинации не са задължителни за поставяне на диагнозата. Приблизително половината от болните с шизофрения нямат слухови халюцинации. Далеч по-редки са зрителните халюцинации (срещат се приблизително в 15% от болните).

Още по-редки са обонятелните, тактилните и телесните халюцинации (например усещане на трептене, на вибрации, на преминаване на електричество през тялото, на горене на мозъка, на размекване на костите, на смаляване или уголемяване на части от тялото и други). Обикновено тези лъжливи усещания, винаги са съпроводени с повече или по-малко странни налудности, които болните развиват в стремежа си да си обяснят естеството на тези усещания.

Какви са първите признаци на болестта?

Тъй като болестта обикновено се проявява за първи път в юношеска възраст, понякога е трудно началните симптоми да бъдат отграничени от отклонения в поведението, свързани с кризата на пубертета. Някои от първите прояви на заболяването, преди то да се е проявило в характерния си клиничен облик, могат да бъдат: нарушено внимание, разсеяност и намалена концентрация, намалена инициативност и спонтанност, ограничаване на интересите и дейностите в свободното време, липса на мотивация, изолиране и прекарване на голяма част от времето сам, преустановяване на контактите с приятели и съученици, понижено настроение, нарушения на съня, намаляване на успеха в училище и/или увеличаване на отсъствията от училище, занемаряване на грижата за външния си вид или прекалено вглеждане и безпокойство за външния си вид или за здравето си, загуба на доверие в приятелите, прекомерна мнителност и себеотносност по отношение мотивите и намеренията на околните, тревожност, необяснима раздразнителност, избухливост или импулсивно поведение, объркани мисли и изказвания, странни преживявания и идеи, придаване на необичайно значение и смисъл на действията на другите или на собствените постъпки, стереотипно поведение или мислене, странни ритуали, гримаси или натрапливости, нарушено абстрактно мислене или разбиране и използване на метафори. Обикновено промяната в поведението се забелязва първо от родителите, близките, учителите или приятелите, които установяват промяна в отношенията и общуването с юношата, като тази промяна не може или трудно може да се обясни с определени житейски обстоятелства.

Какви са предвестниците на обостряне на заболяването?

В повечето случаи шизофренията протича с епизоди на влошаване (рецидиви) и епизоди на подобрение (ремисии). Също така, в повечето случаи влошаванията настъпват постепенно – в рамките на няколко дни или седмици състоянието постепенно се влошава, докато накрая болестните преживявания започват да се проявява и в поведението на болния. Обикновено това са моментите, когато се търси лекарска помощ. Когато обаче вече е настъпило изразено влошаване, лечението обикновено е по-трудно, изисква повече време, мобилизиране ресурсите на повече хора, а понякога се налага и настаняване в болница за овладяване на острото състояние. Когато пациентите вече са преживели един или повече епизода на влошаване, те могат сами да открият, че кризата се предшества от по-леки симптоми, които се наричат прдвестници. Такива предвестници, например представляват нарушения на съня, повишена напрегнатост или раздразнителност, засилена подозрителност по отношение на околните, злоупотребата с кафе или цигари и други. Важно е всеки пациент да идентифицира онези усещания, които са предшествали влошаването на заболяването, защото това би му позволило да предприеме своевременно мерки, които биха намалили риска от рецидив. Тези мерки обикновено включват по-чести консултации с психиатър, оптимизиране на лечебната схема или промяна в средата за кратък период от време.

 

Видове:

  • Параноидна шизофрения – преобладават халюцинациите и налудностите. Налудностите се изразяват предимно в мисли за грандиозност и преследване, както и за нетипични промени в тялото. Болните чуват гласове, които ги командват или заплашват, както и разговор за самите тях. Могат да чуват и шумове. Първият период на тази форма на болестта е в края на 20-те години или през 30-те години на човек.
  • Дезорганизирана шизофрения – характеризира се с наличие на разкъсана и нелогична реч, странности в поведението и несъответствие с мислите и обективната реалност. Речта е бедна, мисленето на човек отминава същността на проблема. Среща се често повторение на мисли и думи, разсеяност, използване на измислени думи. Започва в по-ранна възраст.
  • Кататонна шизофрения – изявява се със силна редукция на движенията, до степен на неподвижност. Възможно е да се прояви и със силнардвигателна активност и негативизъм. Болните с тази форма на шизофренията могат да остават за дълго време в странни, неудобни и причудливи пози. В много случаи не говорят.
  • Резидуална шизофрения – болните с този тип шизофрения в своето минало са имали симптоми на другите типове от болестта. Резидуалната форма се проявява с негативни симптоми, пасивност, липса на инициативност, бедна реч, бедна невербална комуникация.
  • Недиференциална шизофрения – налице са някои симптоми на болестта, но те не са достатъчни, за да се определи към коя форма на шизофренията принадлежат.
  • Проста шизофрения – започва постепенно, като едва се забелязва странно поведение, промяна в личността и връзките с околните. Започва снижаване на качеството на работните умения. Болестта прогресира бавно, намаляват стимулите и интересите, появява се безцелност, празнота и изолация. Проявява се апатия, бедност в речта, липсата на инициатива. Няма халюцинации, деменция или други психични разстройства.

 

Прогноза:

Правило на третините - в рамките на десет годишно проследяване една трета от пациентите остават тежко болни, една трета се подобряват значително, а друга една трета остават увредени в различна степен.

Имало е много опити да се идентифицират характерни признаци, които предсказват изхода за даден пациент. Прогностичните показатели са опит да се изработи рационален отговор на този въпрос. Някои от факторите за лош изход са мъжки пол, бавно и неясно начало, нисък успех в предболестния период, недобра социална позиция на родителите, предимно негативни симптоми на заболяването. Нито един от тези фактори самостоятелно не е достатъчен за прогноза, но ако повечето от тях са налице е твърде вероятно болестта да има хронично протичане.

 

Лечение

Шизофренията е лечимо заболяване. Съвременната клинична психиатрия разполага с високоефективни и безопасни медикаменти за облекчаване симптомите на шизофренията. Широко използваните в миналото класически методи на лечение (като инсулинкоматозното лечение, например), на практика вече напълно са изоставени. Силно ограничено е прилагането и на електроконвулсивното лечение, въпреки че то остава средство на избор при определени форми на заболяването. Поради обстоятелството, все още не е известна причината за отключването и развитието на шизофренията, не съществува радикално лечение на болестта. Ето защо съществува тенденция понятието лечение да се заменя с понятието контролиране или облекчаване на симптомите.

Възможностите за медикаментозно контролиране на симптомите непрекъснато нарастват. Лекарствата, които се използват за лечение на симптомите на шизофрения се наричат антипсихотици. От началото на 90-те години насам непрекъснато се разработват и пускат на пазара нови медикаменти, които се отличават със своята по-висока ефективност и безопасност, в сравнение с класическите медикаменти, използвани за лечение на шизофрения. Тези медикаменти от ново поколение се обозначават с общото название атипични или нови антипсихотици. Атипичните антипсихотици са подходящи както за овладяване на симптомите по време на обостряне на заболяването, така и за предотвратяване на последващи влошавания (рецидиви), а също и за дългосрочно контролиране на симптомите (поддържащо лечение). Изследванията показват, че някои от новите антипсихотици са ефективни и по отношение на негативните симптоми в резидуалните стадии на заболяването. Има изследвания, които демонстрират ефекта на атипичните антипсихотици и по отношение на депресивните симптоми. Когато депресивните симптоми са силно изразени и устойчиви, би следвало да се към лечението да се добави и антидепресант.

Повечето специалисти и изследователи препоръчват медикаментозното лечение след първи психотичен епизод да продължи минимум 1 година. След втори психотичен епизод този срок нараства на 5 години, а след трети епизод лечението трябва да продължи доживот. Установено е, че значителна част от пациентите преустановяват преждевременно назначеното им лечение или не взимат редовно лекарствата си. Този вид поведение се обозначава като лошо съдействие на лечението. Това е една от причините за по-тежкото протичане на заболяването. Ето защо трябва да се обръща сериозно внимание на нагласите, с които пациентите приемат препоръките за продължително медикаментозно лечение. Често тези нагласи са негативни и са свързани с ирационални очаквания за привикване или развиване на зависимост към назначените медикаменти. Важно е да се знае, че към антипсихотиците не се развива привикване.

Освен медикаментозното лечение, важна и неразделна част от индивидуалния лечебен план представляват психологическата подкрепа, включването в различни програми за психосоциална рехабилитация, психологическото консултиране и психообучение, когнитивната психотерапия, както и оказването на подкрепа на семействата на болните. Често интервенции, свързани с подкрепа за осигуряване на подходяща работа или друга възможност за пълноценно участие в живота на общността, могат да играят ключово значение за пълноценното възстановяване на болните. Крайната цел на лечението при шизофрения никога не бива да се ограничава само с отстраняването или намаляването на психотичните симптоми (налудностите, халюцинациите, обърканото мислене и други). То следва да бъде насочено към възстановяване на социалното функционирането на болните до ниво, максимално близко до предболестното, а също така постигане на висока удовлетвореност и качество на живот. Инструментът за реализиране на тази част от лечението се нарича обобщено психосоциална рехабилитация. Тя включва различни дейности, насочени към удовлетворяване на основни потребности на болните, свързани с осигуряване на достатъчен доход, предоставяне на възможности и подкрепа за адекватна трудова заетост, осигуряване на подходящо жилище, възможност за пълноценно социално участие, обучение в различни умения и лично развитие и други.

Важна предпоставка за успешното лечение на заболяването е изграждане на връзка на доверие с пациента. Доверието се гради на основата на преживяването за разбиране, зачитане и оказване на подкрепата от страна на помагащите професионалисти и близките. За да могат болните от шизофрения по-активно да търсят специализирана психиатрична помощ, без да се срамуват от това, е необходимо да се промени нагласата на цялото общество към страдащите от това заболяване.

При половината от пациентите шизофренията протича сравнително благоприятно и при адекватно лечение и правилно отношение болните могат да водят нормален живот. Преди да се пристъпи към лечение, изключително важно е да се постави точна диагноза, за да може да се прецени дали се налага медикаментозно лечение. В България са достъпни всички медикаменти, които се прилагат за лечението на заболяването по света. Лекарствата обаче потискат не само симптомите, но и други процеси в организма на младия човек. Затова основният проблем не е в медикаментите, а в отношението към болните и социалните фактори. Когато се чувстват отхвърлени, нямат работа, нито семейство, това води до влошаване на състоянието им. Нагласите на околните са много сериозна пречка страдащите да се справят с последиците от болестта. Дори да е напълно излекуван, човекът продължава да страда, вече не от симптомите или остатъчни физиологични нарушения, а от отношението на другите хора. Това може да осуети връщането на предишния социален статус преди настъпването на здравословния проблем, което е много фатално за младия човек. 

При психичните разстройства става въпрос за болести, при които засягането (нарушена обмяна на веществата) е в мозъка. Основни терапевтични средства, прилагани в терапията на Шизофренията са невролептиците. Те са ефективни при следните прицелни симптоми в острата фаза на лечението:

  • психомоторна възбуда- неконтролируемо моторно, говорно и вътрешно неспокойствие с известна несръчност, безцелна активност, скачане, разрушителност и сериозни агресивни прояви
  • афективно напрежение- нарушение на възприемането на чувства, изразяването и контрола на чувства, немотивирано чувство за застрашеност
  • психотични сетивни измами - слухови, зрителни, мирисни и тактилни халюцинации, болния може да възприема сигналите като външни или идващи от самия него
  • налудно мислене - прогрешни, субективни убеждения, които по никакъв начин не могат да бъдат коригирани, независимо от реалността и наличните доказателства за това
  • кататонни разстройства- нарушения на волята, като двигателна застиналост, прекъсване на комуникацията на болния с околния свят или състояния на внезапна силна възбуда
  • психотични нарушения на "Аза"- собствени мисли и преживявания се преживяват като повлияни или управлявани отвън до пълна загуба на контрол върху мислите и чувствата

Съвременната психиатрична наука разделя медикаментите наричани в миналото невролептици на "типични" и "атипични" антипсихотици. Втората група включва нова генерация от медикаменти, които са също толкова ефективни, но с по-благоприятен профил на странични ефекти. В описанието на прицелните симптоми, става ясно, че познатите досега медикаменти са по-ефективни към позитивните симптоми на заболяването и по-слабо ефективни или неефективни към негативните болестни симптоми. Целта на фармакологичната индустрия е създаване на медикаменти отчетливо повлияващи негативните симптоми на Шизофренията, свързани с дългосрочната инвалидизация на тези пациенти.

Структурирането и избора на терапевтична стратегия се определят от фазата на заболяването, предишният "опит" с медикаменти и тяхната поносимост. Докато лечението в острата фаза е изключително медикаментозно и има за цел бързото и пълно овладяване на описаните прицелни смптоми, във фазата на поддържаща и противорецидивна терапия вниманието е фокусирано към качеството и продължителността на ремисиите, добрата поносимост към медикамента и осигуряване на съдействие на пациента за дългосрочното (понякога да края на живота) лечение.

В тази фаза освен медикаментозно лечение е важно включването на редица психосоциални рехабилитационни процедури, ранното връщане на пациента към обичайната му семейна и трудова среда. Това намалява рисковете от дезадаптация, изолация и инвалидизиране.

 

Лечение в домашни условия

Напоследък се утвърждава принципът, че лечението трябва да се провежда в обичайната домашна среда защото дава по-добри резултати. Изборът зависи от нагласите на родителите. Често родителите също трудно приемат, че това е психично разстройство, а предпочитат да мислят за него като резултат от магии и започват да ходят по врачки и т.н. В Гърция например, с която България е сродна култура, 75% от майките на деца с шизофрения считат, че състоянието на децата им не е медицински проблем, а резултат от черна магия. Колкото повече се забави лечението, толкова по-трудно се спира развитието на процеса защото всеки пристъп прогресивно уврежда състоянието на човека и по-специално е токсичен за мозъка. 

Като своеобразно съчетание на домашни условия и специализирано лечение у нас се прилага утвърдената практики от други страни за “Защитени жилища” за лица с хронични психични заболявания, които са пациенти на психиатричните болници. В България има 11 дневни центрове с 265 места в 9 града, както и 11 защитени жилища с около 100 места. Основната цел е окуражаване на автономността, социалното участие и интеграцията на хората с психично страдание сред т.нар. здрави. По този начин се създава система от социални връзки и роли за помощ, взаимопомощ, защита и подкрепа при задоволяване на базовите потребности на индивида в обществото. Тази форма на подкрепа и помощта на лицата, страдащи от хронични психични заболявания, едновременно задоволява 4 типа потребности:

Какви са последиците от заболяването?

Последици, свързани с развитието на самото заболяване

Протичането на шизофренията в никакъв случай не е неизбежно хронично и не води задължително до упадък във функционирането. Приблизително 25% от заболелите се възстановяват напълно след прекаран първи психотичен епизод, който остава и единствен. В около 50% от случаите заболяването протича с повтарящи се епизоди на  влошавания, като в интервалите между тях се наблюдава възстановяване в една или друга степен. Когато заболяването приеме хронично протичане, то може да доведе до т.нар. резидуално или изходно състояние. Това състояние се наблюдава в по-късните стадии от развитието на заболяването, обикновено след дългогодишно боледуване. За описание на проявите на това състояние, специалистите често използват термина „негативни симптоми”, с който се обозначават проявите на дефицит в психичното и социално функциониране. Негативните симптоми включват: апатия или липса на адекватна емоционална реакция, безразличие и емоционално охладняване, бедна мимика и жестикулация, пасивност, ограничена инициативност и спонтанност, отсъствие на скука, себевглъбеност и нежелание за общуване, загуба на интереси, бедност на речта, нарушено абстрактно мислене, занемаряване на грижите за външния вид и хигиена.

Последици, свързани с негативното отношение на околните

Една от най-неприятните последици на шизофренията не е свързана със самата болест, а с негативното отношение от страна на околните към боледуващите от шизофрения. Често болните стават жертва на предразсъдъци от страна на обществото. Голяма част от хората асоциират шизофренията с непредсказуемост и агресивно поведение. И макар че понякога подобни поведенчески отклонения се наблюдават по време на обостряне на заболяването, голямата част от болните от шизофрения са тихи, затворени в себе си и дистанцирани от обществения живот. Независимо от това, те често са отбягвани от познатите, съседите и дори от близките си роднини, тъкмо поради предубеденото отношение спрямо тях. Това приписване на негативни качества върху определена група от обществото, се обозначава с термина стигма. Стигмата по отношение на болните от шизофрения е силна и сама по себе си инвалидизира засегнатите от болестта, тъй като негативните нагласи по отношение на болните възпрепятства тяхната социална реализация. Те са системно пренебрегвани, отритвани, заклеймявани. Тези негативни нагласи се събуждат за живот всеки път, когато болните, по един или друг повод, информират околните , че страдат или са страдали от шизофрения. Думата шизофрения се възприема от околните, а и от самите страдащи като като позорно клеймо. Нерядко хората използват думата шизофрения за да заклеймят и дисквалифицират даден човек, когото не разбират. Ето защо болните се срамуват от своята диагноза, опитват се да я запазят в тайна, а често отричат дори пред себе си, че са болни. Това явление има много негативни последици, най-опасната сред които е нежеланието да се потърси специализирана лекарска помощ или да се провежда лечение поради страх, че ще се разкрие тайната на болестта им.

Могат ли болните от шизофрения да работят?

Да. Шизофренията почти никога не отнема пълния капацитет на болните да се трудят. Възможно е обаче, те да не са в състояние да извършват работа под силно емоционално натоварване, например в много динамична и стресогенна среда. Може да се окаже, че работа, свързана с ясни и стабилни задачи и операции, в дружелюбно обкръжение, е по-подходяща. Работа, свързана с интензивни комуникации или в много динамична, напрегната или враждебна среда, може да доведе до нарастване на емоционалното напрежение, а от там и до обостряне на заболяването. Преценката за това, коя работа е подходяща за всеки отделен болен и коя не е подходяща, се прави от Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК).

Работодателите трябва да са по-гъвкави в разписанието на длъжностната характеристика на служителите с това заболяване. Може да е по-целесъобразно назначаване на непълен работен ден или осигуряване на гъвкав график за ползване на годишния отпуск. Друга възможност е назначаване на наставник, който да обучава, подкрепя и окуражава служителя с шизофрения за по-дълъг период от време от колкото обичайно е прието. Това, което болните трябва да направят при търсене и започване на работа е да информират работодателя за заболяването си за да може той да предприеме необходимите мерки и да създаде подходящи условия за труд. И макар голяма част от работодателите също да имат предубедено и дискриминационно отношение към страдащите от шизофрения, криенето и пазенето в тайна на заболяването създава предпоставки за обостряне на заболяването поради назначаване на неподходяща работа или при неподходящи условия, което само по себе си може да затвърди негативните нагласи и убеждения на работодателите. Ето защо пазенето в тайна на заболяването може да осигури по-лесно започване на работа, но в дългосрочен план то по-скоро вреди, отколкото да помага, като вредата от това се разпростира върху всички болни от шизофрения.

Съвети към пациентите

Една от причините за лошото съдействие към лечението може да бъде наличието на странични ефекти от приеманите лекарства или липсата на удовлетворителен ефект от лечението. Ако това се случи или имате оплаквания, които свързвате с приеманите лекарства, консултирайте се с Вашия лекуващ психиатър – той може да Ви препоръча една или повече от следните стратегии:

  • промяна на дозата на медикамента;
  • промяна на схемата на приемане на лекарството в денонощието;
  • замяна на медикамента с друг;
  • добавяне на втори медикамент, който да неутрализира нежеланите ефекти или да засили лечебния ефект на основното лекарство.

Използвайте срещите си с лекуващия психиатър за да задавате всякакви въпроси, свързани с назначеното Ви лечение. Вие можете да контролирате симптомите на Вашето заболяване с медикаменти толкова по-успешно, колкото по-добре сте информирани за действието на назначените Ви лекарствата. Никога не предприемайте промяна в назначеното Ви лечение без да сте се консултирали със специалист и без да сте изчерпателно информирани за възможните последици и рискове от такава промяна. Търсете информация и в Интернет. Ако имате продължаващи съмнения в съветите на Вашия лекуващ лекар, потърсете второ, независимо мнение от друг лекар.

Съвети към близките на пациентите

Болните понякога може да се нуждаят от помощ при провеждане на тяхното лечение, например да бъдат подсещани за приема на лекарствата си. За да бъдете ефективни в усилието си да помагате, нужно е да спазвате няколко основни правила.

Винаги питайте Вашия болен родственик дали има нужда от помощ преди да сте предприели каквото и да било в името на неговото благополучие. И най-добрите намерения могат да бъдат възприети като неправомерно навлизане в личното пространство (като психологическо насилие) и незачитане, ако не сте получили прдварително съгласието на болния за това. Когато информирате болните за намеренията си, които смятате да предприемете по отношение на тях, можете да получите съгласие за това и по мълчалив начин (отсъствието на активен отказ и противопоставяне може да бъде израз на съгласие за получаване на помощ). Ако не сте получили съгласие закономерно очаквайте противопоставяне и въвличане в конфликт.

Никога не лекувайте тайно вашите близки – не им слагайте лекарства тайно в храната или напитките. Дори да се подобрят от такова лечение, болните са лишени от възможността да разберат, че подобрението в състоянието им не е случайно, а се дължи на въздействието на лекарството. Така, при следващ епизод на влошаване болните ще отказват медикаментозно лечение с аргумента, че предишното обостряне на заболяването е отзвучало без лекарства. Макар че този начин на лечение избягва конфронтирането с болните и постига добри краткосрочни резултати, в дългосрочен аспект той е изключително вреден за болните, тъй като ги лишава от възможността да придобият умения за самостоятелно контролиране на симптомите чрез адекватно медикаментозно лечение.

Ако е налице обостряне на заболяването и болният отказва да се консултира с лекар, обсъдете с психиатър възможните стратегии и подходи за осигуряване на лечение. Задължителното лечение, постановено с решение на независим, упълномощен от закона орган (съда), може да е много по-малко травмиращо за болните от последиците от тайното слагане на лекарства в храната. Помнете, че Вие не сте виновни за заболяването на Вашия близък. Причините за шизофренята не са установени и макар да са правени много изследвания в опит да се установи какво е влиянието на отношенията в семейството за отключване на заболяването, определена закономерност не е открита. Ето защо не си приписвайте „лошо влияние” и не търсете причината в себе си. Заедно с това, промяната в поведението на Вашия близък поради болестта, може да изисква и съответна промяна във Вашето поведение спрямо него.

При всички случаи е добре да отправяте ясни и еднозначни послания, да избягвате многозначителността и софизмите в комуникацията си с болния. Бъдете открити и последователни. Не бъдете прекалено настоятелни в изискванията си към болните. Ограничете забележките и негативните коментари до възможния минимум. Не се конфронтирайте с налудните убеждения на болния по време на обостряне на заболяването.

Винаги когато изисквате нещо от него, например да си пие редовно лекарствата, предлагайте нещо в замяна, например повече лична свобода в други области от живота му. Никога не го упреквайте за странносте в поведението, а само го информирайте за впечатлението, което оставя у вас. Ако поведението му Ви плаши, кажете му го! Не се преструвайте, че всичко е наред, когато очевидно това не е така. Бъдете откровени, загрижени и добронамерени. Интересувайте се в детайли от преживяванията му. Това ще Ви помогне по-добре да го разбирате и ще получите доверие, което е в основата на всяко помагане.

Опитайте се да преодолеете чувството за срам, свързано с болестта на Вашия близък. Помнете, че шизофренията е болест като всяка друга и тя не е признак на лош характер, лошо отглеждане или възпитание. Не се опитвайте да криете болестта от роднините или съседите – рано или късно, в един момент се оказва, че те всички знаят за болестта на Вашия близък, независимо от Вашите усилия да я запазите в тайна. С решението си да криете истината за болестта на Вашия близък от другите, Вие добавяте още един проблем към проблемите, свързани с болестта – да криете истината и да пазите в тайна болестта. А това често изисква немалко усилия.

Ако прецените можете да не съобщавате медицинската диагноза, но не скривайте наличието на здравословни проблеми, особено когато болестта се проявява с отклонения в поведението или общуването. Колкото повече хора знаят за страданието на Вашия близък, толкова повече подкрепа може да получи той и цялото Ви семейство в справянето с болестта. Споделяйте вашите тревоги, свързани със здравословното му състояние с ваши близки роднини или приятели.

Търсете връзка с други роднини на болни, споделяйте опита си с тях, подкрепяйте се взаимно. Справянето с болестта не е по силите само на един човек. От изключително важно значение е наличието на добронамерено отношение от страна на обкръжението – роднини, съседи, колеги, приятели и други.

Криенето и пазенето на болестта в тайна, говоренето за болестта с иносказателност и недомлъвки само мистифицира темата за шизофренията в обществото и пречи за формирането на рационално отношение към болните. Това от своя страна сериозно може да затрудни процеса възстановяване на засегнатите от болестта.