Язва на стомаха

Язвите в стомаха и дванадесетопръстното черво, съвсем не са редки. Те засягат предимно мъже на средна възраст. Слабите хора боледуват по-често, което обаче не изключва появата на язва при пълни жени. Факт е, че пушачи и неспокойни хора, които са изложени на много стресове имат по-голямо предразположение към това заболяване.

Пептичната язва представлява дефект на лигавицата, покриваща стомаха, дванадесетопръстника (началната част на тънките черва) или хранопровода. Пептичната язва на стомаха се нарича стомашна язва, а тази на дванадесетопръстника дуоденална язва. Те са и най-честите прояви на пептичната болест. Язвеният дефект е резултат от действието на киселите храносмилателни сокове, които се секретират от стомашните клетки. Важен момент е и увреждането по редица причини на защитните свойства на лигавичната бариера.

Стомашната язва най-често представлява кръгъл дефект на лигавицата. Той може да стигне до дъното на мускулната стена. Ако се засегне и мускулната стена, язвата може да „пробие“ и да причини опасен за живота перитонит. Ако в основата на язвата се отвори някой по-голям кръвоносен съд, могат да настъпят и значителни кръвоизливи в стомаха. Малките кръвоизливи са много чести при стомашните язви, без да причиняват промени в цвета на изпражненията (катранени изпражнения – черни като смола изпражнения, дължащи се на смесването на кръвта и солната киселина в стомаха).

 

Причини:

Въпреки, че все още не са известни всички фактори, които причиняват или допринасят за появата на една язва, все пак едно е сигурно: Поради увеличената продукция на солна киселина или поради нарушение на защитните механизми на стомашната стена (резултат на малки наранявания на лигавицата или ограничени нарушения в оросяването) се стига до там, че солната киселина и пепсинът засягат пряко стомашната сетна (все едно я смилат) и по този начин пробиват „дупка, отвор“ в лигавичния тапет.

Създава се порочен кръг: възникналото възпаление по рефлексен път предизвиква по-интензивно отделяне на стомашна киселина, което пък от своя страна улеснява развитието на язвата.

Язвата в стомашната стена е по-уязвима от останалия лигавичен слой, който е съставен от киселиноустойчиви клетки. По тази причина малкия в началото дефект постепенно се разширява. Жертва на самосмиланета стават все по-големи участъци от стомашната тъкан. Най-после се образува една относително голяма язва с дълбок кратер, достигащ до мускулната стена. При разрушаването на тъканите могат да възникнат малки кръвоизливи от разтворени лигавични съдове. Тези примеси от кръв към хранителната каша се променят под въздействието на солната киселина, смилат се и се оцветяват в черно. В кратера на язвата често пъти се образува малък кръвен съсирек. Тази кръвна запушалка покрива дъното на язвата и по този начин я предпазва от действието на разрушителния стомашен сок. Тази защита въобще не е трайна, понеже стомахът извършва много интензивни движения и никога не е в покой, заздравяващата язва наново се отваря. Именно така се доказва продължителното развитие на една язва. Ако язвата заздравее, обикновено се образува малък, звездовиден белег. На това място от стомашната лигавица, което е един вид само закърпено, но функционално не е напълно възстановено, относително често се получава така, че един нов агресивен акт на стомашната киселина преминава успешно, тоест поради намаленото съпротивление тук, се появява нова язва.

Язвената болест е резултат от действието на редица фактори,по-важни от които са:

  • инфекция с бактерия нар. Helicobacter pylori. Инфекция с Helicobacter Pylori се открива при 90-95% от болните с дуоденална язва и при 75-80% от тези със стомашна язва. Нейното наличие утежнява протичането на язвената болест, но към момента са познати редица лекарствени средства с помощта на които да се постигне Вашето излекуване.
  • прием на нестероидни противовъзпалителни средства, включително аспирин. Нестероидните противовъзпалителни средства се използват за лечение на артрит и други заболявания на опорно-двигателния апарат. Те причиняват язвена болест в резултат на свързването си със субстанции нар. простагландини, които са първостепенен защитен фактор на лигавицата на стомаха и дванадесетопръстника.
  • тютюнопушенето увеличава не само риска от възникване на язвена болест, но и от появата на нейни усложнения като кървене, перфорация и други.

 

Симптоми:

Язвите най-често се съпровождат от значителни болки. В зависимост от локализацията на язвата в стомаха болката може да бъде най-силна непосредствено след ядене (ранна болка) или в часовете между храненията (болка на гладно). Ранната болка е типична за стомашна язва. Дразненето от храната стимулира образуването на стомашна киселина, стомахът се активизира, което води до усилване на болките. Късната болка или болката на гладно настъпва преди всичко при язва близо до изхода на стомаха (пилора) или в дванадесетопръстното черво (дуоденален улкус). На гладно киселата хранителна каша действа интензивно върху долния, близкия върху червата участък на стомаха и по такъв начин предизвиква болковите атаки. Но тези разновидности на болката, които имат голямо значение за установяване локализацията на язвата, не винаги могат да се определят толкова точно, защото един придружаващ гастрит, причинява дифузна болка, която е независима от храненето.

Все още не е ясно как да се обясни отчетливо сезонното зачестяване на язвите. Пациентите с болен стомах знаят, че „стомахът им е чувствителен“ през пролетта и късната есен и че тогава редовно могат да очакват появата на оплаквания. Има дори доказани връзки между кръвната група и честотата на стомашната язва, обясняващи се с имунологични процеси.

Безспорна е връзката, която съществува между честотата на стомашната язва и определени качества и особености на характера. Винаги са налице много фактори, които действат както отвън (околната среда), така и отвътре и по този начин предизвикват появата на улкусна болест. Тясната връзка между психическите и физическите симптоми се доказват много отчетливо при стомашната язва.

Склонност към заболяване от язва имат по-специално много съвестни, старателни, амбициозни, извънредно екзактни, затворени личности, които „гълтат навътре“ всички ядове. Прекомерно обременените хора, които са изложени на стрес, също са застрашени от стомашна язва. В тези взаимоотношения няма нищо мистично. Те се обясняват с тясната връзка на стомашната функция с психични и централнонервни фактори и с регулацията от страна на вегетативната нервна система. Все пак тези механизми не са толкова прости, за да трябва стомашната язва във всички случаи да се разглежда като квитанция за едно свръхобременяване – донякъде по собствена вина.

 

Усложнения:

Възможни сериозни усложнения на язвената болест са:

  • Кървене
  • Перфорация
  • Обструкция на храносмилателния канал

Пациентите с язвено кървене могат да се проявят с кръв в изпражненията (мелена) или с повръщане на кръв (хематемезис), придружени с чувство на обща слабост. При наличие на някое от тези оплаквания е необходимо веднага да се обадите на Вашия лекар.

Острата перфорация е най-тежкото усложнение на пептичната язва, като в част от случаите може да се съпровожда с кървене. Най-общо перфорацията има за резултат изтичането на стомашно съдържимо в коремната (перитонеална) кухина и развитието на остър перитонит (инфекция в свободната коремна кухина). Това е свързано с появата на остра, необичайно силна болка, ригидност на коремната мускулатура, евентуално гадене и повръщане, обща слабост и т.н. При наличие на някое от тези оплаквания е необходимо веднага да се обадите на Вашия лекар.

При пациентите с обструкция на храносмилателния канал като усложнение на язвена болест има затруднено преминаване на храна и течности, при което те се задържат в стомаха. Най-често обструкцията възниква на ниво пилор (тясната изходна част на стомаха, която го свързва с дванадесетопръстника). Ето защо основни симптоми са повръщането на несмляна или частично смляна храна, приета преди един или повече дни, намален апетит, отслабване на тегло.

 

Диагностициране:

Диагнозата стомашна язва трябва да се поставя само от лекар. Не може и не трябва да се правят заключения за наличието на язвена болест, поради сходство на симптомите, защото подобни оплаквания могат да възникнат и при гастрит и редица други възпалителни изменения в коремната кухина. Диагнозата по правило се поставя с помощта на рентгеново изследване, при което се гълта бариев сулфат – контрастно вещество, което „хвърля сянка“ върху рентгеновата снимка. Провежда се и ендоскопско изследване. Отрицателната рентгенова находка не е абсолютно сигурно доказателство, че не съществува стомашна язва. Кръвни съсиреци могат да запушат кратера на язвата и по този начин да попречат на контрастното вещество да маркира дупката. В такива съмнителни случаи ендоскопското изследване решава въпроса.

 

Лечение:

Целта на лечението на язвената болест е:

  • облекчаване на болката и
  • превенция на възможните усложнения, като кървене, перфорация и обструкция.

Първата стъпка е намаляване на рисковите фактори (най-вече приема на нестероидни противовъзпалителни средства и тютюнопушенето). Следващата стъпка е приема на съответни медикаменти, предписани Ви от Вашия лекар в съответните дозировки, съчетани с лечебно хранене.

Храната трябва да бъде богата на витамини и достатъчно калорична. Препоръчва се избягването на силни подправки, газирани напитки и алкохол. Храненето трябва да бъде 4-5-кратно, на малки порции, редовно.

Към този ритъм на хранене могат да се прибавят антиацидни препарати (течните антиациди 1/2 час преди хранене, а таблетните форми- около 1 час след нахранване).

Други подходящи медикаменти са т.нар. Н2-блокери и инхибиторите на протонната помпа.

Лечението на инфекция с H. Pylori се провежда за 10-14 дни с комбинация от медикаменти (най-често два антибиотика и бисмут). Тази класическа тройна комбинация осигурява излекуване в 85-90% от случаите. Недостатък е големия брой таблетки, които трябва да премате всеки ден. Съществуват и други терапевтични схеми, като Вашия лекар ще определи най-подходящата за Вас.

Язвите на стомаха и на дванадесетопръстника могат да се срещнат и заедно. Едно и също по принцип важи и за двете локализации. Дуоденалните язви обаче оздравяват по-лесно и често пъти са по-малко болезнени. Терапевтичните възможности зависят от причинните моменти. На първо място трябва да се погрижим за един регулиран начин на живот. Ако не се измени трескавата припряност на нашия жизнен стил, ще останат без успех и най-интензивните лекарски грижи, но отказването от припряност в никакъв случай не означава бездействие. Втори принцип е щадящата диета, която колкото се може по-малко да обременява стомаха. Трябва да се откажем преди всичко от богатите на мазнини, силно запържени и силно подправени ястия, тъй като те са силни дразнители на стомашната секреция.

В зависимост от резултатите получени при прегледа, се предписват и медикаменти, които свързват киселините. Всяко произволно приемане на тези препарати може да бъде много вредно. Производството на стомашен сок представлява сложен регулационен кръговрат. Ако стомашната киселинност се неутрализира безкритично, след това може да се получи компенсаторно дори една увеличена продукция. В тази връзка голяма предпазливост се налага и по отношение на все още любимата сода бикарбонат. Тя наистина свързва и неутрализира солната киселина, но образувалият се въглероден диоксид предизвиква не само неприятни оригвания, но представлява и един силен дразнител на стомашната стена, който води до повишена продукция на стомашен сок.

С по-нови медикаменти се правят опити да се премахне специфичното действие на вегетативните нерви върху стомаха и един вид вътрешно да се намали отделянето на солна киселина. Това донякъде се получава, но трябва да сме наясно, че с такова лечение се премахват само проявите, симптомите, резултатите, но не се коригира причинното нарушение.

Язвите спадат към сферата както на интерниста, така и на хирурга. Една язва, която възниква за първи път и при която се установява тенденция лъм поява на усложнения, най напред трябва да се лекува с диета, медикаменти и съвети за съответен начин на живот. Но ако язвата започне да се обажда всяка година, и то на все по-малки интервали, ако е много голяма, показва склонност към кръвоизливи или перфорация, тогава е показано хирургично лечение. Хирургът ще направи класическа стомашна резекция и ще отстрани долните две трети от стомаха. По този начин се премахват клетките, които произвеждат хормона гастрин и с това засилват секрецията на стомашен сок. Освен това този участък е най-честото седалище на стомашните язви. С интервенцията отпада следователно както засегнатият орган, така и образуващите гастрин клетки като причинен, респ. посреднически фактор. Операцията вече е станала рутинна и дава добри резултати. Остатъкът от стомаха наистина има малък обем, но той е напълно достатъчен за правилната храносмилателна функция. Могат да настъпят оплаквания, защото при тази интервенция се премахва и изходът на стомаха и се осъществява директна връзка между остатъка от стомаха и бримката на тънкото черво. Но и тези промени в анатомичните съотношения се понасят добре функционално.

Напоследък все по-голямо значение придобиват т.нар. съхраняващи стомаха операции. При тях не се отстранява долната част на стомаха, а се прерязва нервното сплетнение на вагуса (ваготомия). Така се премахва въздействието на нервната система, която усилва секрецията, намалява се продукцията на солна киселина и се изключва факторът за образуване на язвата. Но тази оперативна техника не може да се прилага на всички болни.

Изгарянето на язвата с лазерни лъчи или електрокоагулация, не се оказа ефективно.

Често се появява въпросът, дали стомашната язва е предстадий на стомашен рак или не. Въз основа на много обширен статистически материал и дългогодишни наблюдения, може да се твърди, че болните от стомашна язва не са изложени със сигурност на по-голям риск да заболеят от рак на стомаха. Но трябва да подчертаем, че понякога стомашният рак може да се появи привидно като язва, и че съществуват и общи причинни фактори – например тютюнопушенето. Че възникването на стомашен рак също има връзка с начина на живот, показват всички международни статистики, според които в Япония той е много по-чест, отколкото у нас.

При все, че улкусната болест е типично заболяване на т. нар. средна възраст, на продуктивна възраст, срещат се и случаи на заболяване при младежи и дори при деца. Тъй като главната храносмилателна функция се осъществява в тънкото черво, при язва телесното тегло може да се запази. Често пъти дори, колкото и парадоксално да звучи, при болни от язва се наблюдава и покачване на теглото, защото понякога от страх пред мъчителните болки на гладно се поемат по-често и по-големи количества храна. От тук си правим извода, че наддаването на тегло не е доказателство против наличието на язва.

При стомашната язва (в повечето случаи през втората половина на живота) и при язвата на дванадесетопръстника (при по-млади пациенти, четири пъти по-често при мъжете, отколкото при жените и най-честата форма на стомашно-чревна язва) се препоръчва една и съща основна диета въпреки различията в локализацията, честотата, размера и начина на лечение. Видоизменения трябва и може да има в зависимост от съответните хранителни навици и индивидуалните възможности на пациента. Все пак трябва да се съблюдават някои основни принципи:

 

Хранителен режим:

Вредни храни:

  • Твърде горещи и твърде студени ястия, сладолед,
  • Солена херинга,
  • Рибни консерви,
  • Пържена и пушена риба,
  • Твърдо сварени яйца,
  • Яйца на очи,
  • Яйца с шунка,
  • Пържено месо,
  • Пушено месо,
  • Тлъст салам,
  • Твърд салам,
  • Животински мазнини,
  • Тлъсти сосове,
  • Месен бульон с много мазнина и подправки,
  • Сурови плодове,
  • Варива,
  • Краставици,
  • Целина,
  • Зеле,
  • Ряпа,
  • Салата,
  • Спанак,
  • Черен хляб,
  • Мазни сладкиши.
  • Забранено е:
  • Никотин,
  • Алкохол,
  • Силно кафе,
  • Силен черен чай,
  • Силно подправени ястия,
  • Кисели ястия.

Препоръчва се:

  • Мляко и млечни произведения (извара, сирене),
  • Млечни ястия,
  • Леко сварени яйца,
  • Масло (в малки количества),
  • Бял хляб,
  • Сухар,
  • Кремове,
  • Каша от грис,
  • Пюре от картофи,
  • Варено месо,
  • Варена риба,
  • Ориз,
  • Варени плодове,
  • Пюре от ябълки,
  • Надробено крехко месо (пилешко).

Примерно меню (Петър Димков)

  • Преди обяд и вечеря можете да изяждате по 12 глави печен кромид лук, но без захар. На обяд заедно с другата храна може да изяжда и по 100 г прясно месо: агнешко, телешко, птица или прясна риба, но само варено или печено, не и пържено, при това много добре сдъвкано.
  • На вечеря безмесна храна: кисело мляко, зеленчукови ястия, каши, пюрета. Два часа след ядене болният да изяжда и 12 печени ябълки без корите и семките.

 

Билколечение

  • Поставете 10 гр. сухи кори от нар в 200 мл. гореща вода. Съотношението на нарови кори и вода, което трябва да се спазва при приготвянето на рецептата, която цери язва на стомаха, винаги е 1:20. Покрийте чашката с чинийка и я оставете да престои половин час. След като изтече това време изпийте вълшебната настойка, но не изхвърляйте кората от нар, тъй като ще ви трябват за втората част от лечението на язва на стомаха. Разделете кората от нар, с която приготвихте настойката на четири равни части, които трябва да приемете през деня. Самата настойка също се разделя на четири равни части по 25 мл. За деня трябва да изпиете половината от приготвената настойка (100 мл.) в сравнително равни времеви интервали. Първата част се приема сутрин преди закуска. Последната четвърта доза пък се приема вечер преди лягане
  • Мед. Едно от най-универсалните лечебни средства, подходящ за гладка кожа и изхвърляне на токсините от тялото. Лъжичка мед в чаша топла вода, на гладно успокоява язвата.
  • Семена от копър. Дъвченето на семена от копър след хранене облекчава симптомите. Чаят от копър е много ефективен.
  • Джинжифил (натурален антибиотик) в комбинация с лимон, действа много добре в битката с язвата.
  • Отвара от лайка - пийте по една кафена чашка 3 пъти дневно, преди ядене (вечер). Яжте препечен хляб и обикновена картофена супа, без подправки. Пийте по 1 чаена лъжичка зехтин на гладно или сок от прясно зеле.
  • Най-често жълтият кантарион се използва за язва на стомаха и дванадесетопръстника. Кантариона съдържа над двадесет активни вещества, като някои от тях са с много силно действие. Знае се , че някои от тези вещества могат да ускорят възстановяването на увредената лигавица на храносмилателните органи. Те едновременно успокояват възпалението и спират изтъняването и. Жълтият кантарион може да се използва и като хранителна добавка против стрес и възстановяване на психичното равновесие.
  1. Вземете 2 супени лъжици жълт кантарион и поставте в половин литър вода. Сместа да поври около 5 минути. Прецеждате и пиете по 100 ml. половин час преди ядене, 4 пъти дневно.
  2. Вземете по 50 гр. стръкове от жълт кантарион, 50 гр. грудки салеп, 50гр. корен от чер оман, 25 гр. стръкове от мащерка, 25 гр. стръкове камшик, 25 гр. листа от градински чай, 25 гр. стръкове от червено подъбиче. Смесете билките и от така получената смес вземете 2 супени лъжици, поставете ги в 500 ml. вода. Трябва да поврат около 10 минути, прецеждате и пиете от отварата по една винена чаша 4 пъти дневно преди храна.
  3. По 30 г жълт кантарион, овчарска торбичка, невен, мента и черен оман. В 500 мл вряща вода се слагат 2 с. л. от сместа, вари се 5 мин. на тих огън и кисне 1 ч. Прецежда се и се пие по 100 мл 20 мин. преди ядене. Дозата е за целия ден. Пие се продължително време, за да се почувства ефект.
  4. По 50 г смрадлика, жълт кантарион, бял равнец, синя тинтява, цвят шипка и иглика. 2 с. л. от сместа се залива с 500 мл кипяща вода. Вари се 10 мин. на тих огън и след изстиване се прецежда. Пие се по 100 мл 3 пъти дневно поне 30 мин. преди хранене.
  5. Смесват се в равни количества листа от джоджен, листа от мента, стръкове от мащерка, стръкове от жълт кантарион и цветове от лайка. Две супени лъжици от така приготвената смес се заливат с 500 мл. кипяща вода и се оставят да престоят в нея в продължение на 15-20 минути. След прецеждане запарката се подслажда на вкус и се разделя на четири равни дози, които се изпиват преди закуска, обяд и вечеря и преди лягане за нощен сън.
  6. В 700 мл. току що завряла вода се пускат 1 щипка листа от живовлек и 1 щипка корени от черен оман. След 5 мин. се слагат по една щипка стръкове от жълт кантарион и листа от смрадлика. След още 2 мин. се слага и една щипка цветове от невен. На десетата минута от момента в който е завряла водата и когато сме пуснали в нея живовлека и черния оман, отварата се маха от котлона и с нея се заливат 2 супени лъжици от следната билкова смес, която е приготвена предварително: стръкове от змийско мляко, цветове от лайка, листа от мента, листа от маточина, плодове от копър или анасон и корени от бял оман. Съдът, в който се намират билките, се покрива отгоре и престоява така около 30 мин., след което се прецежда. От останалите около 600 мл отвара се приемат 4 пъти дневно по 150 мл. 20 - 30 мин. преди хранене и вечер преди лягане. Смесват се нарязани на ситно една шепа маточина, една шепа бял равнец и две шепи слез. Сместа се вари 15 минути в 1 л вода. Пие се три пъти на ден по 1 винена чаша след ядене.

Рецепти на Ванга

  • Правите смес от билките: джоджен, листа от мента, стръкове от жълт кантарион, стръкове от мащерка и цветове от лайка. Вземате от тази смес около две супени лъжици запарвате в половин литър вода. Оставяте да престои около 20 минути. Прецеждате и разделяте на 4 дози. Пие се 20 м. преди хранене.
  • Правите смес от листа от маточина, листа от мента, листа от живовляк, цветове от лайка, стръкове от риган и стръкове от жълт кантарион. Заливате две супени лъжици от тази смес с половин литър кипяща вода. Престоява около 20 минути. Прецеждате и разделяте на 4 дози. Пие се 20 м. преди хранене.

Рецепта на Петър Димков

  • Опичате 500 гр. леща до розов цвят, смилате я и я смесвате с 250 гр. зехтин и 120гр. пчелен мед. Вземате от сместа 2 часа след ядене по една супена лъжица.Рабърквате преди всеки прием.

Рецепти на Дънов

  • Първия ден сутринта да се взема гореща вода няколко чаши за промиване на стомаха и червата и след това една кафяна чаша дървено масло (зехтин) преди ядене. Вечерта също да се взема гореща вода и след това кафяна чашка дървено масло.
  • Един-два часа след дървеното масло се взема житена вода.
  • Втория ден. Същото по отношение на горещата вода и дървеното масло, а вместо житена вода овесена вода.
  • Третия ден. Същото като първия ден, само че вместо житена вода, взема се картофена супа.
  • Четвъртия ден, както първия ден, само че вместо житена вода взема се смокинена чорба без твърдите части.
  • Петият ден е като първия. Шестият като втория и т.н.
  • Всичко това се повтаря 10 дена. След десетия ден дървеното масло престава. А на болния се дава чай със сухари и краве масло.
  • Цветовете на жълтия кантарион се турят в дървено масло и стоят на слънце 40 дена. След това се взема от кантариона по една супена лъжица сутрин и вечер преди ядене. Отвара от жълтия кантарион се пие по 1 супена лъжица преди ядене.
  • При ядене да не се употребява кисело, люто и солено. Също така да не се употребява боб, леща и грах. Могат да се употребяват, ако са олющени от люспите.
  • Завира вода 250 мл., турят се в нея три листа от смрадлика и веднага се отстраняват от огъня, захлупена тенджерата се оставя, докато изстине. Тази вода се пие три пъти на ден, преди ядене половин час по 1 кафяна чашка. На третата се употребяват листата. Най-хубаво е да се бере, когато цъфти. Тогава листата имат по-голяма сила.
  • 150 г. чист зехтин се размесва хубаво със ситно счукан чесън така, че да се получи гъста кашица. Да се взема три пъти на ден: сутрин, обед и вечер по една чаена лъжичка.